Священное Писание

Дѣѧ̑нїѧ ст҃ы́хъ а҆пⷭ҇лъ, глава̀ д҃і

Оглавление
Елизаветинская Библия на церковно­славянском языке.
Глава̀ д҃і
14:1Бы́сть же во і҆коні́и, вкꙋ́пѣ вни́ти и҆́ма въ со́нмище і҆ꙋде́йское и҆ глаго́лати та́кѡ, ꙗ҆́кѡ вѣ́ровати і҆ꙋде́євъ и҆ є҆́ллинѡвъ мно́жествꙋ мно́гꙋ.
14:2Невѣ́рꙋющїи же і҆ꙋде́є воздвиго́ша и҆ ѡ҆ѕло́биша {къ ѕло́бѣ под̾ꙋсти́ша} дꙋ́шы ꙗ҆зы́кѡвъ на бра́тїю.
14:3Дово́льно же ᲂу҆̀бо вре́мѧ пребы́ста дерза̑юща ѡ҆ гдⷭ҇ѣ, свидѣ́тельствꙋющемъ сло́вꙋ блгⷣти своеѧ̀ и҆ даю́щемъ зна́мєнїѧ и҆ чꙋдеса̀ бы́ти рꙋка́ма и҆́хъ.
14:4Раздѣли́шажесѧ мно́жество гра́да, и҆ ѻ҆́ви ᲂу҆́бѡ бѧ́хꙋ со і҆ꙋдє́и, ѻ҆́ви же со а҆пⷭ҇лы.
14:5И҆ є҆гда̀ бы́сть стремле́нїе ꙗ҆зы́кѡмъ же и҆ і҆ꙋде́ємъ съ нача̑льники и҆́хъ досади́ти и҆ ка́менїемъ поби́ти и҆̀хъ,
14:6[Заⷱ҇ л҃д] ᲂу҆вѣ̑дѣвша же прибѣго́ста во гра́ды лѷкаѡ́нскїѧ, въ лѵ́стрꙋ и҆ де́рвїю, и҆ во ѡ҆крє́стныѧ и҆́хъ,
14:7и҆ та́мѡ бѣ́ста благовѣствꙋ̑юща.
14:8И҆ нѣ́кто мꙋ́жъ въ лѵ́стрѣхъ не́мощенъ нога́ма сѣдѧ́ше, хро́мъ ѿ чре́ва ма́тере своеѧ̀ сы́й, и҆́же николи́же бѣ̀ ходи́лъ.
14:9Се́й слы́шаше па́ѵла глаго́люща: и҆́же воззрѣ́въ на́нь и҆ ви́дѣвъ, ꙗ҆́кѡ вѣ́рꙋ и҆́мать здра́въ бы́ти,
14:10речѐ ве́лїимъ гла́сомъ: тебѣ̀ глаго́лю во и҆́мѧ гдⷭ҇а і҆и҃са хрⷭ҇та̀, вста́ни на ногꙋ̀ твоє́ю пра́въ. И҆ а҆́бїе возскочѝ и҆ хожда́ше.
14:11Наро́ди же ви́дѣвше, є҆́же сотворѝ па́ѵелъ, воздвиго́ша гла́съ сво́й, лѷкао́нски глаго́люще: бо́зи ᲂу҆подо́бльшесѧ человѣ́кѡмъ снидо́ша къ на́мъ.
14:12Нарица́хꙋ же ᲂу҆́бѡ варна́вꙋ ді́а, па́ѵла же є҆рмі́а, поне́же то́й бѧ́ше нача́льникъ сло́ва.
14:13Жре́цъ же ді́евъ, сꙋ́щагѡ пред̾ гра́домъ и҆́хъ, приведѐ ю҆нцы̀ и҆ (принесѐ) вѣнцы̀ пред̾ врата̀, съ нарѡ́ды хотѧ́ше жре́ти.
14:14Слы̑шавша же а҆пⷭ҇ла варна́ва и҆ па́ѵелъ, растерза̑вша ри̑зы своѧ̑, вскочи́ста въ наро́дъ, зовꙋ̑ща и҆ глагѡ́люща:
14:15мꙋ́жїе, что̀ сїѧ̑ творитѐ; и҆ мы̀ подобостра̑стна є҆сма̀ ва́мъ человѣ̑ка, благовѣствꙋ̑юща ва́мъ ѿ си́хъ сꙋ́етныхъ ѡ҆браща́тисѧ къ бг҃ꙋ жи́вꙋ, и҆́же сотворѝ не́бо и҆ зе́млю и҆ мо́ре и҆ всѧ̑, ꙗ҆̀же въ ни́хъ:
14:16и҆́же въ мимоше́дшыѧ ро́ды ѡ҆ста́вилъ бѣ̀ всѧ̑ ꙗ҆зы́ки ходи́ти въ пꙋте́хъ и҆́хъ:
14:17и҆ ᲂу҆́бѡ не несвидѣ́тельствована себѐ ѡ҆ста́ви, бл҃готворѧ̀, съ небесѐ на́мъ дожди̑ даѧ̀ и҆ времена̀ плодонѡ́сна, и҆сполнѧ́ѧ пи́щею и҆ весе́лїемъ сердца̀ на̑ша.
14:18И҆ сїѧ̑ глагѡ́люща, є҆два̀ ᲂу҆ста́виста наро́ды не жре́ти и҆́ма, но ѿитѝ коемꙋ́ждо во своѧ̑ си. Пребыва́ющема же и҆́ма и҆ ᲂу҆ча́щема,
14:19прїидо́ша ѿ а҆нтїохі́и и҆ і҆коні́и нѣ́цыи і҆ꙋде́є, и҆ стѧза́ющемасѧ и҆́ма съ дерзнове́нїемъ, наꙋсти́ша наро́ды ѿстꙋпи́ти ѿ нею̀, глаго́люще, ꙗ҆́кѡ ничто́же и҆́стинно глаго́лета, но всѐ лже́та. И҆ наꙋсти́вше наро́ды и҆ ка́менїемъ поби́вше па́ѵла, и҆звлеко́ша внѣ̀ гра́да, мнѧ́ще є҆го̀ ᲂу҆ме́рша.
14:20Ѡ҆́крестъ же ста́вшымъ є҆гѡ̀ ᲂу҆чн҃кѡ́мъ, воста́въ вни́де во гра́дъ [Заⷱ҇ л҃є] и҆ наꙋ́трїе и҆зы́де съ варна́вою въ де́рвїю.
14:21Благовѣствова̑вша же гра́дꙋ томꙋ̀ и҆ наꙋчи̑вша мнѡ́ги, возврати́стасѧ въ лѵ́стрꙋ и҆ і҆коні́ю и҆ а҆нтїохі́ю,
14:22ᲂу҆твержда̑юща дꙋ́шы ᲂу҆чн҃кѡ́въ, молѧ̑ща пребы́ти въ вѣ́рѣ, и҆ ꙗ҆́кѡ мно́гими скорбьмѝ подоба́етъ на́мъ вни́ти въ црⷭ҇твїе бж҃їе.
14:23Рꙋкополѡ́жша же и҆̀мъ пресвѵ́теры на всѧ̑ цр҃кви и҆ помоли̑вшасѧ съ посто́мъ, преда́ста и҆̀хъ гдⷭ҇еви, въ него́же ᲂу҆вѣ́роваша.
14:24И҆ прошє́дша пїсїді́ю, прїидо́ста въ памфѷлі́ю:
14:25и҆ глагѡ́лавша въ пергі́и сло́во гдⷭ҇не, снидо́ста во а҆тталі́ю
14:26и҆ ѿтꙋ́дꙋ ѿплы́ста во а҆нтїохі́ю, ѿню́дꙋже бѣ́ста прє́дана блгⷣти бж҃їей въ дѣ́ло, є҆́же сконча́ста.
14:27Пришє́дша же и҆ собра̑вша цр҃ковь, сказа́ста, є҆ли̑ка сотворѝ бг҃ъ съ ни́ма и҆ ꙗ҆́кѡ ѿве́рзе ꙗ҆зы́кѡмъ две́рь вѣ́ры:
14:28пребы́ста же та́мѡ вре́мѧ не ма́ло со ᲂу҆чн҃ки̑.