Священное Писание

Кни́га Сꙋді́й і҆сра́илевыхъ, глава̀ г҃і

Оглавление
Елизаветинская Библия на церковно­славянском языке.
Глава̀ г҃і
13:1И҆ приложи́ша є҆щѐ сы́нове і҆и҃лєвы твори́ти ѕло̀ пред̾ гдⷭ҇емъ: и҆ предадѐ ѧ҆̀ гдⷭ҇ь въ рꙋ́кꙋ фѷлїсті́мскꙋ четы́редесѧть лѣ́тъ.
13:2И҆ бѧ́ше мꙋ́жъ є҆ди́нъ ѿ сараѝ, ѿ пле́мене да́нова, и҆́мѧ же є҆мꙋ̀ манѡ́е: и҆ жена̀ є҆мꙋ̀ бѧ́ше непло́ды и҆ не ражда́ше.
13:3И҆ ꙗ҆ви́сѧ а҆́гг҃лъ гдⷭ҇ень къ женѣ̀ и҆ речѐ къ не́й: сѐ, ты̀ непло́ды и҆ не ражда́ла є҆сѝ, и҆ зачне́ши и҆ роди́ши сы́на:
13:4и҆ нн҃ѣ блюди́сѧ, и҆ не пі́й вїна̀ и҆ сїке́ра, и҆ не ꙗ҆́ждь всѧ́кагѡ нечи́стагѡ:
13:5ꙗ҆́кѡ сѐ, ты̀ во ᲂу҆тро́бѣ прїи́меши и҆ роди́ши сы́на: и҆ желѣ́зо на главꙋ̀ є҆гѡ̀ не взы́детъ, ꙗ҆́кѡ назѡре́й бг҃ови бꙋ́детъ сїѐ ѻ҆троча̀ ѿ чре́ва: и҆ се́й на́чнетъ спаса́ти і҆и҃лѧ и҆з̾ рꙋкѝ фѷлїсті́мли.
13:6И҆ вни́де жена̀ и҆ речѐ мꙋ́жꙋ своемꙋ̀, глаго́лющи: человѣ́къ бж҃їй прїи́де ко мнѣ̀, и҆ ѡ҆́бразъ є҆гѡ̀ ꙗ҆́кѡ ѡ҆́бразъ а҆́гг҃ла бж҃їѧ, стра́шенъ ѕѣлѡ̀: и҆ вопроша́хъ є҆го̀, ѿкꙋ́дꙋ є҆сѝ; и҆ и҆́мене своегѡ̀ не повѣ́да мѝ,
13:7и҆ речѐ мнѣ̀: сѐ, ты̀ во ᲂу҆тро́бѣ зачне́ши и҆ роди́ши сы́на: и҆ нн҃ѣ не пі́й вїна̀, ни сїке́ра, и҆ не ꙗ҆́ждь всѧ́кагѡ нечи́стагѡ, ꙗ҆́кѡ назѡре́й бг҃ꙋ бꙋ́детъ ѻ҆́трочищь ѿ ᲂу҆тро́бы да́же до днѐ сме́рти своеѧ̀.
13:8И҆ помоли́сѧ манѡ́е ко гдⷭ҇ꙋ и҆ речѐ: во мнѣ̀, гдⷭ҇и, человѣ́къ бж҃їй, є҆го́же посла́лъ є҆сѝ, да прїи́детъ є҆щѐ къ на́мъ и҆ наста́витъ ны̀, что̀ сотвори́мъ ѻ҆троча́ти ражда́ющемꙋсѧ.
13:9И҆ послꙋ́ша бг҃ъ моли́твы манѡ́евы: и҆ прїи́де па́ки а҆́гг҃лъ бж҃їй къ женѣ̀, сїѧ́ же сѣдѧ́ше на селѣ̀, и҆ манѡ́е мꙋ́жъ є҆ѧ̀ не бѧ́ше съ не́ю.
13:10И҆ потща́сѧ жена̀, и҆ те́кши ско́рѡ повѣ́да мꙋ́жꙋ своемꙋ̀, и҆ речѐ къ немꙋ̀: сѐ, ꙗ҆ви́сѧ мнѣ̀ мꙋ́жъ, и҆́же приходи́лъ въ де́нь ѡ҆́нъ ко мнѣ̀.
13:11И҆ воста́въ и҆́де манѡ́е в̾слѣ́дъ жены̀ своеѧ̀, и҆ прїи́де къ мꙋ́жꙋ и҆ речѐ є҆мꙋ̀: ты́ ли є҆сѝ мꙋ́жъ глаго́лавый къ женѣ̀ (мое́й); И҆ речѐ а҆́гг҃лъ: а҆́зъ.
13:12И҆ речѐ манѡ́е: нн҃ѣ ᲂу҆̀бо да прїи́детъ сло́во твоѐ, кі́й бꙋ́детъ сꙋ́дъ ѻ҆троча́те, и҆ что̀ дѣла̀ є҆гѡ̀;
13:13И҆ речѐ а҆́гг҃лъ гдⷭ҇ень къ манѡ́ю: ѿ всѣ́хъ, ꙗ҆̀же глаго́лахъ къ женѣ̀, да сохрани́тсѧ:
13:14ѿ всегѡ̀, є҆́же и҆схо́дитъ и҆з̾ вїногра́да, да не ꙗ҆́стъ, и҆ вїна̀ и҆ сїке́ра да не пїе́тъ, и҆ всѧ́кагѡ нечи́стагѡ да не ꙗ҆́стъ: и҆ всѧ̑, є҆ли̑ка заповѣ́дахъ є҆́й, да храни́тъ.
13:15И҆ речѐ манѡ́е ко а҆́гг҃лꙋ гдⷭ҇ню: да ᲂу҆держи́мъ тѧ̀ здѣ̀, и҆ сотвори́мъ пред̾ тобо́ю ко́злище ѿ ко́зъ.
13:16И҆ речѐ а҆́гг҃лъ гдⷭ҇ень къ манѡ́ю: а҆́ще мѧ̀ понꙋ́диши, не бꙋ́дꙋ ꙗ҆́сти хлѣ́ба твоегѡ̀: но а҆́ще сотвори́ши всесожже́нїе гдⷭ҇еви, то̀ вознесѝ є҆̀. Не вѣ́дѧше бо манѡ́е, ꙗ҆́кѡ а҆́гг҃лъ гдⷭ҇ень то́й.
13:17И҆ речѐ манѡ́е ко а҆́гг҃лꙋ гдⷭ҇ню: что̀ и҆́мѧ твоѐ; да є҆гда̀ сбꙋ́детсѧ сло́во твоѐ, просла́вимъ тѧ̀.
13:18И҆ речѐ є҆мꙋ̀ а҆́гг҃лъ гдⷭ҇ень: почто̀ сїѐ вопроша́еши и҆́мене моегѡ̀; и҆ то̀ є҆́сть чꙋ́дно.
13:19И҆ взѧ̀ манѡ́е ко́злища ѿ ко́зъ и҆ же́ртвꙋ, и҆ вознесѐ на ка́мень гдⷭ҇еви чꙋ̑днаѧ творѧ́щемꙋ: манѡ́е же и҆ жена̀ є҆гѡ̀ зрѧ́ста.
13:20И҆ бы́сть є҆гда̀ пла́мень взы́де вы́ше ѻ҆лтарѧ̀ да́же до небесѐ, и҆ взы́де а҆́гг҃лъ гдⷭ҇ень въ пла́мени ѻ҆лтарѧ̀: манѡ́е же и҆ жена̀ є҆гѡ̀ смотрѧ́ста, и҆ падо́ста лице́мъ свои́мъ на зе́млю.
13:21И҆ не приложѝ ктомꙋ̀ а҆́гг҃лъ гдⷭ҇ень ꙗ҆ви́тисѧ манѡ́ю и҆ женѣ̀ є҆гѡ̀. Тогда̀ ᲂу҆вѣ́дѣ манѡ́е, ꙗ҆́кѡ а҆́гг҃лъ гдⷭ҇ень є҆́сть.
13:22И҆ речѐ манѡ́е къ женѣ̀ свое́й: сме́ртїю ᲂу҆́мремъ, ꙗ҆́кѡ бг҃а ви́дѣхомъ.
13:23И҆ речѐ є҆мꙋ̀ жена̀ є҆гѡ̀: а҆́ще бы хотѣ́лъ гдⷭ҇ь ᲂу҆мертви́ти на́съ, не бы̀ взѧ́лъ ѿ рꙋ́къ на́шихъ всесожже́нїѧ и҆ же́ртвы, и҆ не бы̀ показа́лъ на́мъ си́хъ всѣ́хъ, и҆ не бы̀ слы̑шана сїѧ̑ сотвори́лъ на́мъ ꙗ҆́коже нн҃ѣ.
13:24И҆ родѝ жена̀ сы́на, и҆ наречѐ и҆́мѧ є҆мꙋ̀ самѱѡ́нъ. И҆ возмꙋжа̀ ѻ҆троча̀, и҆ блгⷭ҇вѝ є҆̀ гдⷭ҇ь:
13:25и҆ нача̀ дх҃ъ гдⷭ҇ень ходи́ти съ ни́мъ въ полцѣ̀ да́новѣ, посредѣ̀ сараѝ и҆ посредѣ̀ є҆сѳао́ла.