Священное Писание

Кни́га прⷪ҇рка і҆еремі́и, глава̀ и҃і

Оглавление
Елизаветинская Библия на церковно­славянском языке.
Глава̀ и҃і
18:1Сло́во, є҆́же бы́сть ко і҆еремі́и ѿ гдⷭ҇а, рекꙋ́щее:
18:2востанѝ и҆ сни́ди въ до́мъ скꙋде́льничь, и҆ та́мѡ ᲂу҆слы́шиши словеса̀ моѧ̑.
18:3И҆ снидо́хъ въ до́мъ скꙋде́льничь, и҆ сѐ, то́й творѧ́ше дѣ́ло на ка́менехъ.
18:4И҆ разби́сѧ сосꙋ́дъ, є҆го́же то́й творѧ́ше ѿ гли́ны рꙋка́ма свои́ма: и҆ па́ки то́й сотворѝ и҆з̾ негѡ̀ и҆́ный сосꙋ́дъ, ꙗ҆́коже ᲂу҆го́дно во ѻ҆́чїю є҆гѡ̀ твори́ти.
18:5И҆ бы́сть сло́во гдⷭ҇не ко мнѣ̀, рекꙋ́щее:
18:6є҆да̀, ꙗ҆́коже скꙋде́льникъ се́й, не возмогꙋ̀ сотвори́ти ва́съ, до́ме і҆и҃левъ; речѐ гдⷭ҇ь: сѐ, ꙗ҆́коже бре́нїе въ рꙋкꙋ̀ скꙋде́льника, та́кѡ вы̀ є҆стѐ, до́ме і҆и҃левъ, въ рꙋкꙋ̀ моє́ю:
18:7наконе́цъ возгл҃ю на ꙗ҆зы́къ и҆ на ца́рство, да и҆скореню̀ и҆̀хъ и҆ разорю̀ и҆ расточꙋ̀ ѧ҆̀:
18:8и҆ а҆́ще ѡ҆брати́тсѧ ꙗ҆зы́къ то́й ѿ всѣ́хъ лꙋка́вствъ свои́хъ, то̀ раска́юсѧ ѡ҆ ѡ҆ѕлобле́нїихъ, ꙗ҆̀же помы́слихъ сотвори́ти и҆̀мъ:
18:9и҆ наконе́цъ рекꙋ̀ на ꙗ҆зы́къ и҆ ца́рство, да возсози́ждꙋ и҆ насаждꙋ̀ ѧ҆̀,
18:10и҆ а҆́ще сотворѧ́тъ лꙋка̑ваѧ пред̾ ѻ҆чи́ма мои́ма, є҆́же не послꙋ́шати гла́са моегѡ̀, то̀ раска́юсѧ ѡ҆ благи́хъ, ꙗ҆̀же гл҃ахъ сотвори́ти и҆̀мъ.
18:11И҆ нн҃ѣ рцы̀ ко мꙋжє́мъ і҆ꙋ̑динымъ и҆ ѡ҆бита́телємъ і҆ерⷭ҇ли́ма, рекі́й: сїѧ̑ речѐ гдⷭ҇ь: сѐ, а҆́зъ творю̀ на ва́съ ѕла̑ѧ и҆ мы́шлю на ва́съ ᲂу҆мышле́нїе: да ѡ҆брати́тсѧ ᲂу҆́бѡ кі́йждо ѿ пꙋтѝ своегѡ̀ лꙋка́вагѡ, и҆ и҆спра́вите пꙋти̑ ва́шѧ и҆ ᲂу҆мышлє́нїѧ ва̑ша.
18:12И҆ реко́ша: ᲂу҆крѣпи́мсѧ, и҆́бо по развраще́нїємъ на́шымъ по́йдемъ, и҆ кі́йждо ᲂу҆го́дное се́рдца своегѡ̀ лꙋка́вагѡ сотвори́мъ.
18:13Сегѡ̀ ра́ди сїѧ̑ гл҃етъ гдⷭ҇ь: вопроси́те нн҃ѣ ꙗ҆зы́кѡвъ, кто̀ слы́ша сицева̑ѧ стра̑шнаѧ, ꙗ҆̀же сотворѝ ѕѣлѡ̀ дѣ́ва і҆и҃лева;
18:14є҆да̀ ѡ҆скꙋдѣ́ютъ ѿ ка́мене сосцы̀, и҆лѝ снѣ́гъ ѿ лїва́на; є҆да̀ ᲂу҆клони́тсѧ вода̀ ѕѣ́льнѡ вѣ́тромъ носи́маѧ;
18:15поне́же забы́ша менѐ лю́дїе моѝ всꙋ́е жрꙋ́ще, и҆ и҆знемо́гꙋтъ на пꙋте́хъ свои́хъ и҆ на стезѧ́хъ вѣ́чныхъ, є҆́же взы́ти на стєзѝ не и҆мꙋ́щыѧ пꙋтѝ на хожде́нїе,
18:16є҆́же положи́ти зе́млю свою̀ въ запꙋстѣ́нїе и҆ во звизда́нїе вѣ́чное: всѧ́къ, и҆́же пре́йдетъ по не́й, почꙋди́тсѧ и҆ покива́етъ главо́ю свое́ю:
18:17ꙗ҆́коже вѣ́тръ палѧ́щь разсѣ́ю и҆̀хъ пред̾ враги̑ и҆́хъ, хребе́тъ, а҆ не лицѐ покажꙋ̀ и҆̀мъ въ де́нь поги́бели и҆́хъ.
18:18И҆ реко́ша: прїиди́те и҆ ᲂу҆мы́слимъ на і҆еремі́ю совѣ́тъ, и҆́бо не поги́бнетъ зако́нъ ѿ свѧще́нника, ни совѣ́тъ ѿ премꙋ́драгѡ, ни сло́во ѿ проро́ка: прїиди́те и҆ порази́мъ є҆го̀ ѧ҆зы́комъ, и҆ не во́нмемъ всѣ̑мъ словесє́мъ є҆гѡ̀.
18:19Вонмѝ, гдⷭ҇и, мнѣ̀ и҆ ᲂу҆слы́ши гла́съ ѡ҆правда́нїѧ моегѡ̀.
18:20Є҆да̀ воздаю́тсѧ ѕла̑ѧ за блага̑ѧ; ꙗ҆́кѡ глаго́лаша словеса̀ на дꙋ́шꙋ мою̀ и҆ мꙋчи́тельство своѐ сокры́ша мѝ. Помѧнѝ стоѧ́вшаго мѧ̀ пред̾ тобо́ю, є҆́же глаго́лати за ни́хъ блага̑ѧ, да ѿвращꙋ̀ гнѣ́въ тво́й ѿ ни́хъ.
18:21Сегѡ̀ ра́ди да́ждь сы́ны и҆́хъ въ гла́дъ и҆ соберѝ и҆̀хъ въ рꙋ́цѣ меча̀: да бꙋ́дꙋтъ жєны̀ и҆́хъ безча̑дны и҆ вдѡвы̀, и҆ мꙋ́жїе и҆́хъ да бꙋ́дꙋтъ ᲂу҆бїе́ни сме́ртїю, и҆ ю҆́нѡши и҆́хъ да падꙋ́тъ мече́мъ на ра́ти:
18:22да бꙋ́детъ во́пль въ домѣ́хъ и҆́хъ: наведѝ на ни́хъ разбо́йники внеза́пꙋ, поне́же совѣща́ша сло́во, да и҆́мꙋтъ мѧ̀, и҆ сѣ̑ти скры́ша на мѧ̀.
18:23Ты́ же, гдⷭ҇и, вѣ́си ве́сь совѣ́тъ и҆́хъ на мѧ̀ въ сме́рть: да не ѡ҆чⷭ҇тиши беззакѡ́нїѧ и҆́хъ и҆ грѣхѡ́въ и҆́хъ ѿ лица̀ твоегѡ̀ да не и҆згла́диши: да бꙋ́детъ болѣ́знь и҆́хъ пред̾ тобо́ю, и҆ во вре́мѧ ꙗ҆́рости твоеѧ̀ сотворѝ и҆̀мъ.