Священное Писание

Дѣѧ̑нїѧ ст҃ы́хъ а҆пⷭ҇лъ, глава̀ в҃і

Оглавление
Елизаветинская Библия на церковно­славянском языке.
Глава̀ в҃і
12:1[Заⷱ҇ к҃ѳ] Во ѻ҆́но же вре́мѧ возложѝ и҆́рѡдъ ца́рь рꙋ́цѣ ѡ҆ѕло́бити нѣ̑кїѧ и҆̀же ѿ цр҃кве,
12:2ᲂу҆би́ же і҆а́кѡва, бра́та і҆ѡа́ннова, мече́мъ:
12:3и҆ ви́дѣвъ, ꙗ҆́кѡ го́дѣ є҆́сть і҆ꙋде́ємъ, приложѝ ꙗ҆́ти и҆ петра̀: бѧ́хꙋ же дні́е ѡ҆прѣсно́чнїи:
12:4є҆го́же и҆ є҆́мь всадѝ въ темни́цꙋ, преда́въ четы́ремъ четвери́цамъ во́инѡвъ стрещѝ є҆го̀, хотѧ̀ по па́сцѣ и҆звестѝ є҆го̀ къ лю́демъ.
12:5И҆ ᲂу҆́бѡ петра̀ стрежа́хꙋ въ темни́цѣ: моли́тва же бѣ̀ прилѣ́жна быва́емаѧ ѿ цр҃кве къ бг҃ꙋ ѡ҆ не́мъ.
12:6Є҆гда́ же хотѧ́ше є҆го̀ и҆звестѝ и҆́рѡдъ, въ нощѝ то́й бѣ̀ пе́тръ спѧ̀ междꙋ̀ двѣма̀ во́инома, свѧ́занъ (желѣ́знома) ᲂу҆́жема двѣма̀, стра́жїе же пред̾ две́рьми стрежа́хꙋ темни́цы.
12:7И҆ сѐ, а҆́гг҃лъ гдⷭ҇ень предста̀, и҆ свѣ́тъ возсїѧ̀ въ хра́минѣ: толкнꙋ́въ же въ ре́бра петра̀, воздви́же є҆го̀, глаго́лѧ: воста́ни вско́рѣ. И҆ спадо́ша є҆мꙋ̀ ᲂу҆́жѧ (желѣ́знаѧ) съ рꙋкꙋ̀.
12:8Рече́ же а҆́гг҃лъ къ немꙋ̀: препоѧ́шисѧ и҆ встꙋпѝ въ плесни̑цы твоѧ̑. Сотвори́ же та́кѡ. И҆ глаго́ла є҆мꙋ̀: ѡ҆блецы́сѧ въ ри́зꙋ твою̀ и҆ послѣ́дствꙋй мѝ.
12:9И҆ и҆зше́дъ в̾слѣ́дъ є҆гѡ̀ и҆дѧ́ше и҆ не вѣ́даше, ꙗ҆́кѡ и҆́стина є҆́сть бы́вшее ѿ а҆́гг҃ла, мнѧ́ше же видѣ́нїе зрѣ́ти.
12:10Прошє́дша же пе́рвꙋю стра́жꙋ и҆ вторꙋ́ю, прїидо́ста ко вратѡ́мъ желѣ̑знымъ, вводѧ́щымъ во гра́дъ, ꙗ҆̀же ѡ҆ себѣ̀ ѿверзо́шасѧ и҆́ма: и҆ и҆зшє́дша преидо́ста сто́гнꙋ є҆ди́нꙋ, и҆ а҆́бїе ѿстꙋпѝ а҆́гг҃лъ ѿ негѡ̀.
12:11И҆ пе́тръ бы́въ въ себѣ̀, речѐ: нн҃ѣ вѣ́мъ вои́стиннꙋ, ꙗ҆́кѡ посла̀ бг҃ъ а҆́гг҃ла своего̀ и҆ и҆з̾ѧ́тъ мѧ̀ и҆з̾ рꙋкѝ и҆́рѡдовы и҆ ѿ всегѡ̀ ча́ѧнїѧ люді́й і҆ꙋде́йскихъ.
12:12[Заⷱ҇ л҃] Смотри́въ же прїи́де въ до́мъ марі́и ма́тере і҆ѡа́нна, нарица́емагѡ ма́рка, и҆дѣ́же бѧ́хꙋ мно́зи со́брани и҆ молѧ́щесѧ.
12:13Толкнꙋ́вшꙋ же петрꙋ̀ во врата̀ двора̀, пристꙋпѝ слы́шати ѻ҆трокови́ца, и҆́менемъ ро́ди,
12:14и҆ позна́вши гла́съ петро́въ, ѿ ра́дости не ѿве́рзе вра́тъ, прите́кши же сказа̀ петра̀ стоѧ́ща пред̾ враты̀.
12:15Ѻ҆ни́ же къ не́й рѣ́ша: бѣснꙋ́ешисѧ ли; Ѻ҆на́ же крѣплѧ́шесѧ та́кѡ бы́ти. Ѻ҆ни́ же глаго́лахꙋ: а҆́гг҃лъ є҆гѡ̀ є҆́сть.
12:16Пе́тръ же пребыва́ше толкі́й: ѿве́рзше же ви́дѣша є҆го̀ и҆ ᲂу҆жасо́шасѧ.
12:17Помаа́въ же и҆̀мъ рꙋко́ю молча́ти, сказа̀ и҆̀мъ, ка́кѡ гдⷭ҇ь є҆го̀ и҆зведѐ и҆з̾ темни́цы: рече́ же: возвѣсти́те і҆а́кѡвꙋ и҆ бра́тїѧмъ сїѧ̑. И҆ и҆зше́дъ и҆́де во и҆́но мѣ́сто.
12:18Бы́вшꙋ же дню̀, бѣ̀ молва̀ не ма́ла въ во́инѣхъ, что̀ ᲂу҆́бѡ петрꙋ̀ бы́сть:
12:19и҆́рѡдъ же, поиска́въ є҆го̀ и҆ не ѡ҆брѣ́тъ и҆ и҆стѧза́въ стра́жы, повелѣ̀ ѿвестѝ и҆̀хъ: и҆ и҆зше́дъ ѿ і҆ꙋде́и въ кесарі́ю, живѧ́ше.
12:20Бѣ́ же и҆́рѡдъ гнѣ́ваѧсѧ на тѵ́рѧны и҆ сїдѡ́нѧны: и҆̀же є҆динодꙋ́шнѡ прїидо́ша къ немꙋ̀, и҆ ᲂу҆моли́вше вла́ста посте́льника царе́ва, проша́хꙋ ми́ра, поне́же страны̑ и҆́хъ ѿ ца́рства є҆гѡ̀ пита́хꙋсѧ.
12:21Въ нарече́нный же де́нь и҆́рѡдъ, ѡ҆бо́лксѧ во ѻ҆де́ждꙋ ца́рскꙋ и҆ сѣ́дъ на сꙋди́ще пред̾ наро́домъ, глаго́лаше къ ни̑мъ,
12:22наро́дъ же возглаша́ше: гла́съ бж҃їй, а҆ не человѣ́чь.
12:23Внеза́пꙋ же поразѝ є҆го̀ а҆́гг҃лъ гдⷭ҇ень, занѐ не дадѐ сла́вы бг҃ꙋ: и҆ бы́въ червьмѝ и҆з̾ѧде́нъ, и҆́здше.
12:24Сло́во же бж҃їе растѧ́ше и҆ мно́жашесѧ.
12:25[Заⷱ҇ л҃а] Варна́ва же и҆ са́ѵлъ возврати́стасѧ и҆з̾ і҆ерⷭ҇ли́ма во а҆нтїохі́ю, и҆спѡ́лнивша слꙋ́жбꙋ, поє́мша съ собо́ю и҆ і҆ѡа́нна, нарица́емаго ма́рка.