Священное Писание

Кни́га Тѡві́та, глава̀ є҃ неканонич.

Оглавление
Елизаветинская Библия на церковно­славянском языке.
Глава̀ є҃
5:1И҆ ѿвѣща́въ тѡві́а, речѐ є҆мꙋ̀: ѻ҆́тче, сотворю̀ всѧ̑, є҆ли̑ка заповѣ́далъ є҆сѝ мѝ:
5:2но ка́кѡ возмогꙋ̀ взѧ́ти сребро̀, а҆ не зна́ю є҆гѡ̀;
5:3И҆ дадѐ є҆мꙋ̀ рꙋкописа́нїе и҆ речѐ є҆мꙋ̀: и҆щѝ себѣ̀ человѣ́ка, и҆́же по́йдетъ съ тобо́ю, и҆ да́мъ є҆мꙋ̀ мздꙋ̀, до́ндеже жи́въ є҆́смь, и҆ ше́дъ возмѝ сребро̀.
5:4И҆ и҆́де и҆ска́ти человѣ́ка, и҆ ѡ҆брѣ́те рафаи́ла, и҆́же бѣ̀ а҆́гг҃лъ, и҆ не вѣ́дѧше:
5:5и҆ речѐ є҆мꙋ̀: могꙋ́ ли пойтѝ съ тобо́ю въ ра̑ги миді̑йскїѧ, и҆ и҆звѣ́стенъ ли є҆сѝ ѡ҆ мѣ́стѣхъ;
5:6И҆ речѐ є҆мꙋ̀ а҆́гг҃лъ: пойдꙋ̀ съ тобо́ю, и҆ пꙋ́ть вѣ́мъ, и҆ ᲂу҆ гаваи́ла бра́та на́шегѡ живѧ́хъ.
5:7И҆ речѐ є҆мꙋ̀ тѡві́а: пождѝ мѧ̀, и҆ рекꙋ̀ ѻ҆тцꙋ̀ моемꙋ̀.
5:8И҆ речѐ є҆мꙋ̀: и҆дѝ и҆ не коснѝ.
5:9И҆ вше́дъ речѐ ѻ҆тцꙋ̀: сѐ, ѡ҆брѣто́хъ, и҆́же по́йдетъ со мно́ю. се́й же речѐ: пригласѝ є҆го̀ ко мнѣ̀, да ᲂу҆вѣ́мъ, ко́егѡ пле́мене є҆́сть, и҆ а҆́ще вѣ́ренъ є҆́сть, є҆́же и҆тѝ съ тобо́ю.
5:10И҆ призва̀ є҆го̀: и҆ вни́де, и҆ привѣ́тствоваста дрꙋ́гъ дрꙋ́га.
5:11И҆ речѐ є҆мꙋ̀ тѡві́тъ: бра́те, ѿ ко́егѡ пле́мене и҆ ѿ ко́егѡ ѻ҆те́чества є҆сѝ ты̀; скажи́ ми.
5:12И҆ речѐ є҆мꙋ̀: пле́мене и҆ ѻ҆те́чества ты̀ и҆́щеши; и҆лѝ нае́мника, и҆́же спꙋтьше́ствꙋетъ съ сы́номъ твои́мъ; И҆ речѐ є҆мꙋ̀ тѡві́тъ: хощꙋ̀ бра́те, вѣ́дати ро́дъ тво́й и҆ и҆́мѧ.
5:13Ѻ҆́нъ же речѐ: а҆́зъ а҆зарі́а а҆нані́и вели́кагѡ ѿ бра́тїи твоеѧ̀.
5:14И҆ речѐ є҆мꙋ̀: бла́гѡ прише́лъ є҆сѝ, бра́те, и҆ на мѧ̀ да не гнѣ́ваешисѧ, ꙗ҆́кѡ взыска́хъ пле́мѧ твоѐ и҆ ѻ҆те́чество твоѐ ᲂу҆вѣ́дати, и҆ ты̀ є҆сѝ бра́тъ мо́й ѿ добра̀ и҆ бла́га ро́да: зна́хъ бо а҆́зъ а҆нані́ю и҆ і҆ѡнаѳа́на сынѡ́въ семе́а вели́кагѡ, ꙗ҆́кѡ ходи́хомъ кꙋ́пнѡ во і҆ерⷭ҇ли́мъ кла́нѧтисѧ, приносѧ́ще перворѡ́днаѧ и҆ десѧти̑ны плодѡ́въ, и҆ не заблꙋди́ша въ заблꙋжде́нїи бра́тїи на́шеѧ: ѿ ко́рене вели́кагѡ є҆сѝ, бра́те:
5:15но рцы̀ мнѣ̀, кꙋ́ю тебѣ̀ и҆́мамъ мздꙋ̀ да́ти; дра́хмꙋ на де́нь и҆ нꙋ̑жднаѧ тебѣ̀ ꙗ҆́коже и҆ сы́нови моемꙋ̀:
5:16и҆ є҆щѐ приложꙋ̀ тебѣ̀ над̾ мздꙋ̀, а҆́ще здра́ви возвратите́сѧ.
5:17И҆ благоизво́листа та́кѡ. И҆ речѐ къ тѡві́и: гото́въ вꙋ́ди къ пꙋтѝ, и҆ да благоспѣши́тсѧ ва́ма. И҆ ᲂу҆гото́ва сы́нъ є҆гѡ̀, ꙗ҆̀же къ пꙋтѝ. И҆ речѐ є҆мꙋ̀ ѻ҆те́цъ є҆гѡ̀: и҆дѝ съ человѣ́комъ си́мъ: ѡ҆бита́ѧй же на нб҃сѝ бг҃ъ бл҃гоꙋстро́итъ пꙋ́ть ва́шъ, и҆ а҆́гг҃лъ є҆гѡ̀ да спꙋтьше́ствꙋетъ ва́ма. И҆ и҆зыдо́ста ѻ҆́ба ѿитѝ, и҆ пе́съ ѻ҆́трочища съ ни́ма.
5:18Пла́касѧ же а҆́нна ма́ти є҆гѡ̀ и҆ речѐ къ тѡві́тꙋ: почто̀ ѿпꙋсти́лъ є҆сѝ ча́до на́ше; и҆лѝ не же́злъ рꙋкѝ на́шеѧ є҆́сть, внегда̀ входи́ти є҆мꙋ̀ и҆ и҆сходи́ти пред̾ на́ма;
5:19сребро̀ сребро́мъ да не возврати́тсѧ, но ᲂу҆ме́ты сы́на на́шегѡ да бꙋ́детъ:
5:20ꙗ҆́кѡ бо даде́сѧ на́ма жи́ти ѿ гдⷭ҇а, сїѐ дово́льно є҆́сть на́ма.
5:21И҆ речѐ є҆́й тѡві́тъ: не печа́лисѧ, сестро̀, здра́въ прїи́детъ, и҆ ѻ҆́чи твоѝ ᲂу҆́зрѧтъ є҆го̀:
5:22а҆́гг҃лъ бо бла́гъ спꙋтьше́ствовати бꙋ́детъ є҆мꙋ̀ и҆ благоꙋспѣ́етсѧ пꙋ́ть є҆гѡ̀, и҆ возврати́тсѧ здра́въ.