Священное Писание

Кни́га Неемі́и, глава̀ ѕ҃

Оглавление
а҃  в҃  г҃  д҃  є҃  ѕ҃  з҃  и҃  ѳ҃  і҃  а҃і  в҃і  г҃і 
Елизаветинская Библия на церковно­славянском языке.
Глава̀ ѕ҃
6:1Бы́сть же є҆гда̀ ᲂу҆слы́ша санавалла́тъ и҆ тѡві́а и҆ гиса́мъ а҆раві́йскїй и҆ про́чїи вразѝ на́ши, ꙗ҆́кѡ созда́хъ стѣ́нꙋ, и҆ не ѡ҆ста́сѧ въ ни́хъ сква́жнѧ: и҆ а҆́зъ да́же до вре́мене ѻ҆́нагѡ две́рїй не поста́вихъ во вратѣ́хъ:
6:2и҆ посла̀ санавалла́тъ и҆ гиса́мъ ко мнѣ̀, глагѡ́люща: прїидѝ, и҆ собере́мсѧ вкꙋ́пѣ въ ве́сехъ на по́ли ѡ҆нѡ̀ (глаго́лемѣмъ). Ті́и же помышлѧ́ста мнѣ̀ сотвори́ти ѕло́е.
6:3И҆ посла́хъ къ ни́ма послѡ́въ, глаго́лѧ: дѣ́ло вели́ко а҆́зъ творю̀ и҆ не могꙋ̀ сни́ти, да не преста́нетъ дѣ́ло: є҆гда́ же совершꙋ̀ є҆̀, взы́дꙋ къ ва́ма.
6:4И҆ посла́ста ко мнѣ̀, ꙗ҆́коже глаго́лъ се́й, четы́рижды, и҆ посла́хъ къ ни́ма по си̑мъ.
6:5И҆ присла̀ ко мнѣ̀ санавалла́тъ пѧ́тое ѻ҆́трока своего̀, и҆ посла́нїе ѿве́рсто въ рꙋкꙋ̀ є҆гѡ̀, и҆ бѣ̀ напи́сано въ не́мъ:
6:6во ꙗ҆зы́цѣхъ ᲂу҆слы́шано є҆́сть, и҆ гиса́мъ речѐ, ꙗ҆́кѡ ты̀ и҆ і҆ꙋде́є мы́слите ѿстꙋпи́ти, сегѡ̀ ра́ди ты̀ созида́еши стѣ́нꙋ, и҆ ты̀ да бꙋ́деши и҆̀мъ въ царѧ̀:
6:7и҆ къ си̑мъ проро́ки поста́вилъ є҆сѝ себѣ̀, да бꙋ́деши во і҆ерⷭ҇ли́мѣ царе́мъ над̾ і҆ꙋ́дою: и҆ нн҃ѣ возвѣстѧ́тсѧ царю̀ словеса̀ сїѧ̑: и҆ сегѡ̀ ра́ди нн҃ѣ прїидѝ, да сотвори́ма совѣ́тъ вкꙋ́пѣ.
6:8И҆ посла́хъ къ немꙋ̀, глаго́лѧ: не сотвори́сѧ по словесє́мъ си̑мъ, ꙗ҆́коже ты̀ глаго́леши, занѐ ѿ се́рдца твоегѡ̀ ты̀ лже́ши въ си́хъ:
6:9ꙗ҆́кѡ всѝ страша́тъ на́съ, глаго́люще: ѡ҆слабѣ́ютъ рꙋ́цы и҆́хъ ѿ дѣ́ла сегѡ̀, и҆ не сотвори́тсѧ: и҆ нн҃ѣ ᲂу҆крѣпи́хъ рꙋ́ки моѧ̑.
6:10И҆ а҆́зъ внидо́хъ въ до́мъ семе́а сы́на далаі́ева, сы́на метавеи́лева, и҆ то́й заключе́нъ, и҆ речѐ: да собере́мсѧ въ до́мъ бж҃їй посредѣ̀ є҆гѡ̀ и҆ заключи́мъ двє́ри є҆гѡ̀, ꙗ҆́кѡ прихо́дѧтъ но́щїю, да ᲂу҆бїю́тъ тѧ̀.
6:11И҆ реко́хъ: кто́ є҆сть мꙋ́жъ, ꙗ҆ко́въ а҆́зъ, и҆ ᲂу҆бѣжи́тъ; и҆лѝ кто̀ ꙗ҆́кѡ а҆́зъ, и҆́же вни́детъ въ до́мъ, и҆ жи́въ бꙋ́детъ; не вни́дꙋ.
6:12И҆ ᲂу҆разꙋмѣ́хъ, и҆ сѐ, бг҃ъ не посла̀ є҆гѡ̀: ꙗ҆́кѡ проро́чествова сло́во на мѧ̀.
6:13И҆ тѡві́а и҆ санавалла́тъ наѧ́ста на мѧ̀ наро́дъ, да ᲂу҆страшꙋ́сѧ, и҆ сотворю̀ та́кѡ, и҆ согрѣшꙋ̀, и҆ да бꙋ́дꙋ и҆̀мъ во и҆́мѧ ѕло̀, ꙗ҆́кѡ да поно́сѧтъ мѝ.
6:14Помѧнѝ, бж҃е, тѡві́ю и҆ санавалла́та по дѣлѡ́мъ и҆́хъ си̑мъ, и҆ нѡаді́а проро́ка и҆ про́чихъ прорѡ́къ, и҆̀же страша́хꙋ мѧ̀.
6:15И҆ соверши́сѧ стѣна̀ въ два́десѧть пѧ́тый мцⷭ҇а є҆лꙋ́ла {а҆́ѵгꙋста} въ пѧтьдесѧ́тъ и҆ два̀ дни̑.
6:16И҆ бы́сть є҆гда̀ ᲂу҆слы́шаша всѝ вразѝ на́ши, и҆ ᲂу҆боѧ́шасѧ всѝ ꙗ҆зы́цы, и҆̀же ѡ҆́крестъ на́съ, и҆ нападѐ стра́хъ вели́къ пред̾ ѻ҆́чи и҆́хъ, и҆ позна́ша, ꙗ҆́кѡ ѿ гдⷭ҇а бг҃а на́шегѡ соверше́но бы́сть дѣ́ло сїѐ.
6:17И҆ во дни̑ ѡ҆́ны ѿ мно́гихъ держа́вныхъ і҆ꙋ́диныхъ посла̑нїѧ прихожда́хꙋ къ тѡві́и, и҆ тѡві̑ина (посла̑нїѧ) прихожда́хꙋ къ ни̑мъ.
6:18Мно́зи бо во і҆ꙋде́и клѧ́шасѧ є҆мꙋ̀, ꙗ҆́кѡ зѧ́ть бѣ̀ сехені́и сы́на и҆ра́ева: и҆ і҆ѡнаѳа́нъ сы́нъ є҆гѡ̀ поѧ̀ дще́рь месꙋла́ма сы́на варахі́ина въ женꙋ̀.
6:19И҆ словеса̀ є҆гѡ̀ бы́ша глаго́лющїи ко мнѣ̀, и҆ словеса̀ моѧ̑ бы́ша и҆зносѧ́щїи є҆мꙋ̀. И҆ посла́нїе посла̀ тѡві́а, да ᲂу҆страши́тъ менѐ.