Священное Писание

Кни́га Сїра́хъ, глава̀ к҃г неканонич.

Оглавление
Елизаветинская Библия на церковно­славянском языке.
Глава̀ к҃г
23:1Гдⷭ҇и ѻ҆́ч҃е и҆ влⷣко живота̀ моегѡ̀, не ѡ҆ста́ви менѐ въ совѣ́тѣ и҆́хъ и҆ не да́ждь мѝ впа́сти въ нѧ̀.
23:2Кто̀ возложи́тъ на помышле́нїе моѐ ра̑ны и҆ на се́рдце моѐ наказа́нїе премꙋ́дрости, да ѡ҆ неразꙋ́мїихъ мои́хъ не пощадѧ́тъ, и҆ да не пре́йдꙋтъ грѣсѝ и҆́хъ;
23:3Ꙗ҆́кѡ да не ᲂу҆мно́жатсѧ невѣ̑дѣнїѧ моѧ̑ и҆ грѣсѝ моѝ премно́зи да не бꙋ́дꙋтъ, и҆ падꙋ́сѧ пред̾ сꙋпоста̑ты, и҆ пора́дꙋетмисѧ вра́гъ мо́й.
23:4Гдⷭ҇и ѻ҆́ч҃е и҆ бж҃е живота̀ моегѡ̀, не да́ждь возноше́нїѧ ѻ҆чи́ма мои́ма и҆ вожделѣ́нїе ѿвратѝ ѿ менє̀.
23:5Чре́ва по́хоть и҆ блꙋдодѣѧ̑нїѧ да не ѡ҆б̾и́мꙋтъ мѧ̀, и҆ безстꙋ́днѣй дꙋшѝ не преда́ждь менѐ.
23:6Послꙋ́шайте, ча̑да, наказа́нїѧ ᲂу҆́стъ: хранѧ́й бо не ꙗ҆́тъ бꙋ́детъ ᲂу҆стна́ма свои́ма.
23:7Оу҆стна́ма свои́ма ꙗ҆́тъ бꙋ́детъ грѣ́шникъ, и҆ клеветни́къ и҆ го́рдый попо́лзнетсѧ въ ни́хъ.
23:8Заклина́нїю не ѡ҆бꙋча́й ᲂу҆́стъ свои́хъ
23:9и҆ клѧ́тисѧ и҆́менемъ ст҃ы́мъ не навыка́й.
23:10Ꙗ҆́коже бо ра́бъ и҆стѧзꙋ́емь ча́стѡ ѿ ра̑нъ не ᲂу҆ма́литсѧ, та́кожде и҆ клены́йсѧ и҆́менемъ ст҃ы́мъ всегда̀ ѿ грѣха̀ не ѡ҆чи́ститсѧ.
23:11Мꙋ́жъ клены́йсѧ мно́гѡ и҆спо́лнитсѧ беззако́нїѧ, и҆ не ѿстꙋ́питъ ѿ до́мꙋ є҆гѡ̀ ꙗ҆́зва:
23:12а҆́ще согрѣши́тъ, грѣ́хъ є҆гѡ̀ на не́мъ, и҆ а҆́ще пре́зритъ, сꙋгꙋ́бѡ согрѣши́тъ:
23:13и҆ а҆́ще вотщѐ клѧ́сѧ, не ѡ҆правди́тсѧ, и҆спо́лнитсѧ бо до́мъ є҆гѡ̀ нападе́нїѧ.
23:14Є҆́сть бесѣ́да ѡ҆блече́на сме́ртїю: да не ѡ҆брѧ́щетсѧ во наслѣ́дїи і҆а́кѡвли:
23:15ѿ благочести́выхъ бо всѧ̑ сїѧ̑ ѿстꙋ́пѧтъ, и҆ во грѣхѝ не впадꙋ́тсѧ.
23:16Въ ненаказа́нїи неключи́мѣмъ не ѡ҆бꙋча́й ᲂу҆́стъ свои́хъ: є҆́сть бо въ не́мъ сло́во грѣха̀.
23:17Помѧнѝ ѻ҆тца̀ твоего̀ и҆ ма́терь твою̀, посредѣ́ бо вельмо́жъ сѣди́ши:
23:18да не ка́кѡ забве́нъ бꙋ́деши пред̾ ни́ми, и҆ ѡ҆бы́чаемъ свои́мъ ѡ҆бꙋѧ́еши и҆ похо́щеши, дабы̀ ты̀ не роди́лсѧ, и҆ де́нь рожде́нїѧ твоегѡ̀ проклене́ши.
23:19Человѣ́къ ѡ҆бꙋча́ѧсѧ словесє́мъ поноше́нїѧ во всѣ́хъ дне́хъ свои́хъ не наꙋчи́тсѧ.
23:20Два̀ ви̑да ᲂу҆множа́ютъ грѣхѝ и҆ тре́тїй наво́дитъ гнѣ́въ:
23:21дꙋша̀ тепла̀, ꙗ҆́кѡ ѻ҆́гнь горѧ́щь, не ᲂу҆га́снетъ, до́ндеже поглощена̀ бꙋ́детъ:
23:22человѣ́къ блꙋдни́къ въ тѣ́лѣ пло́ти своеѧ̀ не преста́нетъ, до́ндеже возжже́тъ ѻ҆́гнь.
23:23Человѣ́кꙋ блꙋ́днꙋ всѧ́къ хлѣ́бъ сла́докъ, не преста́нетъ, до́ндеже ᲂу҆́мретъ.
23:24Человѣ́къ престꙋпа́ѧй ло́же своѐ, глаго́лѧ въ дꙋшѝ свое́й: кто̀ мѧ̀ ви́дитъ;
23:25тьма̀ ѡ҆́крестъ менє̀, и҆ стѣ́ны закрыва́ютъ мѧ̀, и҆ никто́же мѧ̀ ви́дитъ, когѡ̀ ᲂу҆бою́сѧ; грѣхѡ́въ мои́хъ не воспомѧ́нетъ вы́шнїй.
23:26И҆ ѻ҆́чи человѣ́честїи стра́хъ є҆гѡ̀:
23:27и҆ не разꙋмѣ̀, ꙗ҆́кѡ ѻ҆́чи гдⷭ҇ни тьма́ми те́мъ кра́тъ свѣтлѣ́йшїи со́лнца сꙋ́ть,
23:28прозира́ющїи всѧ̑ пꙋти̑ человѣ́чєскїѧ и҆ разсматрѧ́ющїи въ та́йныхъ мѣ́стѣхъ:
23:29пре́жде не́же создана̑ бы́ша, всѧ̑ ᲂу҆вѣ̑дѣна є҆мꙋ̀, та́кожде и҆ по сконча́нїи.
23:30Се́й на пꙋте́хъ гра́да ѿмще́нъ бꙋ́детъ, и҆ и҆дѣ́же не надѣ́ѧшесѧ, ꙗ҆́тъ бꙋ́детъ.
23:31Та́кожде и҆ жена̀ ѡ҆ста́вльшаѧ мꙋ́жа своего̀ и҆ прїе́млющаѧ наслѣ́дника ѿ и҆но́гѡ:
23:32пе́рвое бо ѿ зако́на вы́шнѧгѡ ѿстꙋпѝ, и҆ второ́е мꙋ́жꙋ своемꙋ̀ согрѣшѝ, и҆ тре́тїе блꙋдо́мъ прелюбодѣ́йствова, ѿ чꙋжда́гѡ мꙋ́жа ча̑да сотворѝ:
23:33сїѧ̀ пред̾ собо́ръ и҆зведе́на бꙋ́детъ, и҆ на ча́дѣхъ є҆ѧ̀ посѣще́нїе бꙋ́детъ:
23:34не ᲂу҆коренѧ́тсѧ ча̑да є҆ѧ̀ въ ко́рень, и҆ вѣ̑тви є҆ѧ̀ не сотворѧ́тъ плода̀:
23:35и҆ ѡ҆ста́витъ на клѧ́твꙋ па́мѧть свою̀, и҆ поноше́нїе є҆ѧ̀ не потреби́тсѧ.
23:36И҆ ᲂу҆разꙋмѣ́ютъ ѡ҆ста́вльшїисѧ, ꙗ҆́кѡ ничто́же лꙋ́чше стра́ха гдⷭ҇нѧ, и҆ ничто́же сладча́е, то́кмѡ внима́ти за́повѣдемъ гдⷭ҇нимъ.
23:37Сла́ва ве́лїѧ є҆́же послѣ́довати бг҃ꙋ, долгота́ же дні́й є҆́же прїѧ́тꙋ тебѣ̀ бы́ти ѿ негѡ̀.