Священное Писание

Кни́га в҃ ца́рствъ, глава̀ ѳ҃

Оглавление
Елизаветинская Библия на церковно­славянском языке.
Глава̀ ѳ҃
9:1И҆ речѐ даві́дъ: є҆́сть ли є҆щѐ ѡ҆ста́вшїйсѧ въ домꙋ̀ саꙋ́ли, и҆ сотворю̀ съ ни́мъ ми́лость і҆ѡнаѳа́на ра́ди;
9:2И҆ ѿ до́мꙋ саꙋ́лѧ бѣ̀ ѻ҆́трокъ, и҆ и҆́мѧ є҆мꙋ̀ сїва̀: и҆ призва́ша є҆го̀ къ даві́дꙋ, и҆ речѐ къ немꙋ̀ ца́рь: ты́ ли є҆сѝ сїва̀; И҆ речѐ: а҆́зъ ра́бъ тво́й.
9:3И҆ речѐ ца́рь: ѡ҆ста́сѧ ли ѿ до́мꙋ саꙋ́лѧ є҆щѐ мꙋ́жъ, и҆ сотворю̀ съ ни́мъ млⷭ҇ть бж҃їю; И҆ речѐ сїва̀ къ царю̀: є҆щѐ є҆́сть сы́нъ і҆ѡнаѳа́новъ, хро́мъ нога́ма.
9:4И҆ речѐ ца́рь: гдѣ́ є҆сть; И҆ речѐ сїва̀ къ царю̀: сѐ, въ домꙋ̀ махі́ра сы́на а҆мїи́лѧ ѿ лода́вара.
9:5И҆ посла̀ ца́рь даві́дъ, и҆ взѧ̀ є҆го̀ и҆з̾ до́мꙋ махі́ра сы́на а҆мїи́лѧ ѿ лода́вара.
9:6И҆ прїи́де мемфївосѳе́й сы́нъ і҆ѡнаѳа́на сы́на саꙋ́лова къ царю̀ даві́дꙋ, и҆ падѐ на лицы̀ свое́мъ и҆ поклони́сѧ є҆мꙋ̀. И҆ речѐ є҆мꙋ̀ даві́дъ: мемфївосѳе́е. И҆ речѐ: сѐ, ра́бъ тво́й.
9:7И҆ речѐ є҆мꙋ̀ даві́дъ: не бо́йсѧ, ꙗ҆́кѡ творѧ̀ сотворю̀ съ тобо́ю ми́лость і҆ѡнаѳа́на ра́ди ѻ҆тца̀ твоегѡ̀, и҆ возвращꙋ̀ тебѣ̀ всѧ̑ се́ла саꙋ́ла дѣ́да твоегѡ̀, и҆ ты̀ ꙗ҆́ждь хлѣ́бъ на трапе́зѣ мое́й всегда̀.
9:8И҆ поклони́сѧ є҆мꙋ̀ мемфївосѳе́й и҆ речѐ: кто́ є҆смь а҆́зъ ра́бъ тво́й, ꙗ҆́кѡ призрѣ́лъ є҆сѝ на пса̀ ᲂу҆ме́ршаго подо́бнаго мнѣ̀;
9:9И҆ призва̀ ца́рь сївꙋ̀ ѻ҆́трочища саꙋ́лѧ, и҆ речѐ є҆мꙋ̀: всѧ̑ є҆ли̑ка сꙋ́ть саꙋ̑лѧ и҆ ве́сь до́мъ є҆гѡ̀ да́хъ сы́нꙋ господи́на твоегѡ̀:
9:10и҆ дѣ́лай є҆мꙋ̀ зе́млю ты̀ и҆ сы́нове твоѝ и҆ рабѝ твоѝ, и҆ да прино́сиши сы́нꙋ господи́на твоегѡ̀ хлѣ́бы, да ꙗ҆́стъ: и҆ мемфївосѳе́й сы́нъ господи́на твоегѡ̀ да ꙗ҆́стъ хлѣ́бъ всегда̀ на трапе́зѣ мое́й. Оу҆ сївы́ же бѧ́хꙋ пѧтьна́десѧть сынѡ́въ и҆ два́десѧть рабѡ́въ.
9:11И҆ речѐ сїва̀ къ царю̀: по всѣ̑мъ, є҆ли̑ка заповѣ́да господи́нъ мо́й ца́рь рабꙋ̀ своемꙋ̀, та́кѡ сотвори́тъ ра́бъ тво́й. И҆ мемфївосѳе́й ꙗ҆дѧ́ше на трапе́зѣ даві́довѣ, ꙗ҆́коже є҆ди́нъ ѿ сынѡ́въ царе́выхъ.
9:12И҆ мемфївосѳе́ю сы́нъ бѣ̀ ма́лъ, и҆ и҆́мѧ є҆мꙋ̀ мі́ха, и҆ всѐ ѡ҆бита́нїе до́мꙋ сїви́на рабѝ бѧ́хꙋ мемфївосѳе́ѡвы.
9:13И҆ мемфївосѳе́й живѧ́ше во і҆ерⷭ҇ли́мѣ, ꙗ҆́кѡ на трапе́зѣ царе́вѣ ꙗ҆дѧ́ше всегда̀: и҆ то́й бѧ́ше хро́мъ ѻ҆бѣ́ма нога́ма свои́ма.