Священное Писание

Кни́га Неемі́и, глава̀ д҃

Оглавление
а҃  в҃  г҃  д҃  є҃  ѕ҃  з҃  и҃  ѳ҃  і҃  а҃і  в҃і  г҃і 
Елизаветинская Библия на церковно­славянском языке.
Глава̀ д҃
4:1И҆ бы́сть є҆гда̀ ᲂу҆слы́ша санавалла́тъ, ꙗ҆́кѡ мы̀ созида́емъ стѣ́ны, и҆ ѕло̀ є҆мꙋ̀ вмѣни́сѧ, и҆ разгнѣ́васѧ ѕѣлѡ̀, и҆ посмѣѧ́шесѧ і҆ꙋде́ѡмъ,
4:2и҆ речѐ пред̾ бра́тїею свое́ю, и҆̀же бѧ́хꙋ си́ла сомо́рѡвъ, и҆ речѐ: что̀ і҆ꙋде́є сі́и созида́ютъ сво́й гра́дъ; є҆да̀ жре́ти бꙋ́дꙋтъ; и҆лѝ возмо́гꙋтъ; и҆лѝ дне́сь и҆сцѣлѧ́тъ ка́менїе, повнегда̀ бы́ти и҆̀мъ въ пра́хъ землѝ сожжє́ннымъ;
4:3И҆ тѡві́а а҆ммані́тѧнинъ бли́з̾ є҆гѡ̀ прїи́де и҆ речѐ и҆̀мъ: є҆да̀ пожрꙋ́тъ, и҆лѝ ꙗ҆́сти и҆́мꙋтъ на мѣ́стѣ свое́мъ; не взы́детъ ли лиси́ца и҆ разори́тъ стѣ́нꙋ ка́меней и҆́хъ;
4:4И҆ речѐ неемі́а: ᲂу҆слы́ши, бж҃е на́шъ, ꙗ҆́кѡ сотворе́ни є҆смы̀ въ посмѣѧ́нїе,
4:5и҆ ѡ҆братѝ поноше́нїе и҆́хъ на главꙋ̀ и҆́хъ, и҆ да́ждь и҆̀хъ въ посмѣѧ́нїе въ зе́млю плѣне́нїѧ,
4:6и҆ не покры́й беззако́нїѧ и҆́хъ.
4:7Бы́сть же є҆гда̀ ᲂу҆слы́ша санавалла́тъ и҆ тѡві́а, и҆ а҆ра́влѧне и҆ а҆ммані́те, ꙗ҆́кѡ взы́де ѿра́сль стѣ́нъ і҆ерⷭ҇ли́мскихъ, занѐ нача́ша разсѣ̑лины загражда́ти, и҆ ѕло̀ и҆̀мъ ꙗ҆ви́сѧ ѕѣлѡ̀.
4:8И҆ собра́шасѧ всѝ вкꙋ́пѣ, да прїи́дꙋтъ и҆ ѡ҆полча́тсѧ на і҆ерⷭ҇ли́мъ и҆ разорѧ́тъ є҆го̀.
4:9И҆ моли́хомсѧ ко бг҃ꙋ на́шемꙋ и҆ поста́вихомъ стра́жы на стѣнѣ̀ проти́вꙋ и҆́хъ де́нь и҆ но́щь ѿ лица̀ и҆́хъ.
4:10Рече́ же і҆ꙋ́да: и҆стомле́на є҆́сть си́ла (ѿ) вра̑гъ, и҆ землѧ̀ мно́га є҆́сть, и҆ мы̀ не мо́жемъ созида́ти стѣны̀.
4:11И҆ реко́ша ѡ҆скорблѧ́ющїи на́съ: не позна́ютъ и҆ не ᲂу҆ви́дѧтъ, до́ндеже прїи́демъ посредѣ̀ и҆́хъ и҆ ᲂу҆бїе́мъ и҆̀хъ, и҆ преста́ти сотвори́мъ дѣ́лꙋ.
4:12И҆ бы́сть є҆гда̀ прїидо́ша і҆ꙋде́є, и҆̀же ѡ҆бита́хꙋ бли́з̾ и҆́хъ, и҆ рѣ́ша на́мъ: восхо́дѧтъ ѿ всѣ́хъ ꙗ҆зы̑къ на ны̀.
4:13И҆ поста́вихъ въ нижа́йшихъ мѣ́стѣхъ созадѝ стѣ́нъ въ закрове́нїи, и҆ поста́вихъ лю́ди по племенѡ́мъ съ мєчѝ и҆́хъ и҆ съ сꙋ́лицами и҆́хъ и҆ съ лꙋ́ками.
4:14И҆ ви́дѣхъ, и҆ воста́хъ, и҆ реко́хъ ко чєстны́мъ и҆ къ воево́дамъ и҆ ко про́чымъ лю́демъ: не ᲂу҆бо́йтесѧ ѿ лица̀ и҆́хъ, помѧни́те гдⷭ҇а бг҃а на́шего вели́каго и҆ стра́шнаго, и҆ ѡ҆полчи́тесѧ за бра́тїю ва́шꙋ, за сы́ны ва́шѧ и҆ дщє́ри ва́шѧ, жєны̀ ва́шѧ и҆ до́мы ва́шѧ.
4:15Бы́сть же є҆гда̀ ᲂу҆слы́шаша вразѝ на́ши, ꙗ҆́кѡ вѣ́домо бы́сть на́мъ, и҆ разорѝ бг҃ъ совѣ́тъ и҆́хъ: и҆ возврати́хомсѧ всѝ мы̀ на стѣ́ны, кі́йждо ко дѣ́лꙋ своемꙋ̀.
4:16И҆ бы́сть ѿ днѐ тогѡ̀, по́лъ вчине́ныхъ дѣ́лахꙋ дѣ́ло, и҆ полови́на и҆́хъ ᲂу҆гото́вана бы́сть ко бра́ни съ сꙋ́лицами и҆ щита́ми, и҆ лꙋ̑ки и҆ бронѧ́ми, и҆ нача̑льницы созадѝ всегѡ̀ до́мꙋ і҆ꙋ́дина.
4:17Созида́ющїи стѣ́нꙋ и҆ носѧ́щїи бремена̀ со ѻ҆рꙋ́жїемъ: є҆ди́ною рꙋко́ю свое́ю творѧ́хꙋ дѣ́ло, а҆ дрꙋго́ю держа́хꙋ ме́чь.
4:18Созида́ющымъ же є҆ди́номꙋ коемꙋ́ждо ме́чь бы́сть ѡ҆поѧ́санъ при бедрѣ̀ є҆гѡ̀, и҆ созида́хꙋ, и҆ трꙋбѧ́хꙋ трꙋба́ми бли́з̾ и҆́хъ.
4:19И҆ реко́хъ ко чєстны́мъ и҆ ко старѣ́йшинамъ и҆ ко про́чымъ лю́демъ: дѣ́ло вели́ко є҆́сть и҆ простра́нно, и҆ мы̀ разлꙋче́ни є҆смы̀ на стѣнѣ̀ дале́че кі́йждо ѿ бра́та своегѡ̀:
4:20на мѣ́стѣ и҆дѣ́же ᲂу҆слы́шите гла́съ трꙋ́бный, та́мѡ тецы́те къ на́мъ, и҆ бг҃ъ на́шъ ѡ҆полчи́тсѧ ѡ҆ на́съ.
4:21И҆ мы̀ бы́хомъ творѧ́ще дѣ́ло, и҆ по́лъ на́съ держа́хꙋ сꙋ̑лицы ѿ восхо́да зарѝ ᲂу҆́треннїѧ да́же до восхо́да ѕвѣ́здъ.
4:22Во вре́мѧ же то̀ реко́хъ лю́демъ: кі́йждо со ѻ҆́трокомъ свои́мъ да пребыва́етъ въ средѣ̀ і҆ерⷭ҇ли́ма: и҆ бꙋ́детъ ва́мъ но́щь на стра́жꙋ, а҆ де́нь на дѣ́ланїе.
4:23А҆́зъ же и҆ бра́тїѧ моѝ и҆ ѻ҆́троцы и҆ мꙋ́жїе стра́жи, и҆̀же бѧ́хꙋ созадѝ менє̀, не снима́хомъ ѡ҆дѣѧ́нїй на́шихъ та́мѡ ни є҆ди́нъ ѿ на́съ.