Священное Писание

Кни́га прⷪ҇рка и҆са́їи, глава̀ м҃в

Оглавление
Елизаветинская Библия на церковно­славянском языке.
Глава̀ м҃в
42:1І҆а́кѡвъ ѻ҆́трокъ мо́й, воспрїимꙋ̀ и҆̀: і҆и҃ль и҆збра́нный мо́й, прїѧ́тъ є҆го̀ дш҃а̀ моѧ̀, да́хъ дх҃ъ мо́й на́нь, сꙋ́дъ ꙗ҆зы́кѡмъ возвѣсти́тъ:
42:2не возопїе́тъ, нижѐ ѡ҆сла́битъ, нижѐ ᲂу҆слы́шитсѧ внѣ̀ гла́съ є҆гѡ̀:
42:3тро́сти сокрꙋше́ны не сотре́тъ и҆ льна̀ кꙋрѧ́щасѧ не ᲂу҆гаси́тъ, но во и҆́стинꙋ и҆знесе́тъ сꙋ́дъ:
42:4возсїѧ́етъ и҆ не потꙋ́хнетъ, до́ндеже положи́тъ на землѝ сꙋ́дъ, и҆ на и҆́мѧ є҆гѡ̀ ꙗ҆зы́цы ᲂу҆пова́ти и҆́мꙋтъ.
42:5Та́кѡ гл҃етъ гдⷭ҇ь бг҃ъ, сотвори́вый не́бо и҆ водрꙋзи́вый є҆̀, ᲂу҆твержде́й зе́млю и҆ ꙗ҆̀же на не́й, и҆ даѧ́й дыха́нїе лю́демъ, и҆̀же на не́й, и҆ дꙋ́хъ ходѧ́щымъ на не́й:
42:6а҆́зъ гдⷭ҇ь бг҃ъ призва́хъ тѧ̀ въ пра́вдѣ, и҆ ᲂу҆держꙋ̀ за рꙋ́кꙋ твою̀ и҆ ᲂу҆крѣплю́ тѧ: и҆ да́хъ тѧ̀ въ завѣ́тъ ро́да і҆и҃лева, во свѣ́тъ ꙗ҆зы́кѡвъ,
42:7ѿве́рсти ѻ҆́чи слѣпы́хъ, и҆звестѝ ѿ ᲂу҆́зъ свѧ̑занныѧ и҆ и҆з̾ до́мꙋ темни́цы и҆ сѣдѧ́щыѧ во тьмѣ̀.
42:8А҆́зъ гдⷭ҇ь бг҃ъ, сїѐ моѐ є҆́сть и҆́мѧ, сла́вы моеѧ̀ и҆но́мꙋ не да́мъ, нижѐ добродѣ́телей мои́хъ и҆стꙋка̑ннымъ.
42:9Ꙗ҆̀же и҆з̾ нача́ла, сѐ, прїидо́ша, и҆ нѡ́ваѧ, ꙗ҆̀же а҆́зъ возвѣщꙋ̀, и҆ пре́жде не́же возвѣсти́ти, ꙗ҆ви́шасѧ ва́мъ.
42:10Воспо́йте гдⷭ҇еви пѣ́снь но́вꙋ: нача́льство є҆гѡ̀, просла́вите и҆́мѧ є҆гѡ̀ ѿ конє́цъ землѝ, сходѧ́щїи въ мо́ре и҆ пла́вающїи по немꙋ̀, ѻ҆́строви и҆ живꙋ́щїи на ни́хъ.
42:11Возвесели́сѧ, пꙋсты́не, и҆ вє́си є҆ѧ̀, придвѡ́рїѧ, и҆ живꙋ́щїи въ кида́рѣ: возвеселѧ́тсѧ живꙋ́щїи на ка́мени, ѿ кра́ѧ го́ръ возопїю́тъ,
42:12дадѧ́тъ бг҃ꙋ сла́вꙋ, добродѣ́тєли є҆гѡ̀ во ѻ҆́стровѣхъ возвѣстѧ́тъ.
42:13Гдⷭ҇ь бг҃ъ си́лъ и҆зы́детъ и҆ сокрꙋши́тъ ра́ть, воздви́гнетъ рве́нїе и҆ возопїе́тъ на врагѝ своѧ̑ со крѣ́постїю.
42:14Молча́хъ, є҆да̀ и҆ всегда̀ ᲂу҆молчꙋ̀ и҆ потерплю̀; Терпѣ́хъ ꙗ҆́кѡ ражда́ющаѧ, и҆стреблю̀ и҆ и҆зсꙋшꙋ̀ вкꙋ́пѣ,
42:15ѡ҆пꙋстошꙋ̀ го́ры и҆ хо́лмы, и҆ всѧ́кꙋ травꙋ̀ и҆́хъ и҆зсꙋшꙋ̀, и҆ положꙋ̀ рѣ́ки во ѻ҆́стровы, и҆ лꙋ́ги и҆зсꙋшꙋ̀:
42:16и҆ наведꙋ̀ слѣпы̑ѧ на пꙋ́ть, є҆гѡ́же не ви́дѣша, и҆ по стезѧ́мъ, и҆́хже не зна́ша, ходи́ти сотворю̀ и҆̀мъ: сотворю̀ и҆̀мъ тьмꙋ̀ во свѣ́тъ и҆ стро́пѡтнаѧ въ пра̑ваѧ: сїѧ̑ гл҃го́лы сотворю̀, и҆ не ѡ҆ста́влю и҆́хъ.
42:17Ті́и же возврати́шасѧ вспѧ́ть: посрами́тесѧ стыдѣ́нїемъ, ᲂу҆пова́ющїи на и҆зва̑ѧннаѧ, глаго́лющїи слїѧ̑ннымъ: вы̀ є҆стѐ бо́зи на́ши.
42:18Глꙋсі́и, ᲂу҆слы́шите, и҆ слѣпі́и, прозри́те ви́дѣти.
42:19И҆ кто̀ слѣ́пъ, ра́звѣ рабѝ моѝ; и҆ глꙋ́си, ра́звѣ владѣ́ющїи и҆́ми; и҆ ѡ҆слѣпо́ша рабѝ бж҃їи.
42:20Ви́дѣсте мно́гажды, и҆ не сохрани́сте: ѿвє́рсты ᲂу҆́шы (и҆мꙋ́ще), и҆ не слы́шасте.
42:21Гдⷭ҇ь бг҃ъ восхотѣ̀, да ѡ҆правди́тсѧ и҆ возвели́читъ хвалꙋ̀.
42:22И҆ ви́дѣхъ, и҆ бы́ша лю́дїе расхище́ни и҆ разгра́блени: прꙋгло́ бо въ ло́жахъ вездѣ̀, и҆ въ домѣ́хъ вкꙋ́пѣ, и҆дѣ́же скры́ша ѧ҆̀, бы́ша въ плѣ́нъ: и҆ не бы́сть и҆з̾има́ѧй разграбле́нїѧ и҆ не бѣ̀ глаго́лющагѡ: ѿда́ждь.
42:23Кто̀ въ ва́съ, и҆́же внꙋши́тъ сїѧ̑; и҆ ᲂу҆слы́шитъ во грѧдꙋ̑щаѧ.
42:24Кто̀ дадѐ на разграбле́нїе і҆а́кѡва, и҆ і҆и҃лѧ плѣнѧ́ющымъ є҆го̀; не бг҃ъ ли, є҆мꙋ́же согрѣши́ша и҆ не восхотѣ́ша въ пꙋте́хъ є҆гѡ̀ ходи́ти, ни слꙋ́шати зако́на є҆гѡ̀;
42:25И҆ наведѐ на нѧ̀ гнѣ́въ ꙗ҆́рости своеѧ̀, и҆ ᲂу҆крѣпи́сѧ на нѧ̀ ра́ть, и҆ палѧ́щїи и҆̀хъ ѡ҆́крестъ, и҆ не ᲂу҆вѣ́дѣша кі́йждо и҆́хъ, нижѐ положи́ша на ᲂу҆мѣ̀.