Священное Писание

Пе́рвое па́ѵлово посла́нїе къ тїмоѳе́ю, глава̀ а҃

Оглавление
а҃  в҃  г҃  д҃  є҃  ѕ҃ 
Елизаветинская Библия на церковно­славянском языке.
Глава̀ а҃
1:1[Заⷱ҇ сѻ҃и] Па́ѵелъ, посла́нникъ і҆и҃съ хрⷭ҇то́въ по повелѣ́нїю бг҃а сп҃са на́шегѡ и҆ гдⷭ҇а і҆и҃са хрⷭ҇та̀ ᲂу҆пова́нїѧ на́шегѡ,
1:2тїмоѳе́ю прⷭ҇номꙋ ча́дꙋ въ вѣ́рѣ: блгⷣть, млⷭ҇ть, ми́ръ ѿ бг҃а ѻ҆ц҃а̀ на́шегѡ и҆ хрⷭ҇та̀ і҆и҃са гдⷭ҇а на́шегѡ.
1:3Ꙗ҆́коже ᲂу҆моли́хъ тѧ̀ пребы́ти во є҆фе́сѣ, и҆ды́й въ македо́нїю, да завѣща́еши нѣ̑кимъ не и҆́накѡ ᲂу҆чи́ти,
1:4нижѐ внима́ти ба́снемъ и҆ родосло́вїємъ безконє́чнымъ, ꙗ҆̀же стѧза̑нїѧ творѧ́тъ па́че, не́жели бж҃їе строе́нїе, є҆́же въ вѣ́рѣ.
1:5Коне́цъ же завѣща́нїѧ є҆́сть любы̀ ѿ чи́ста се́рдца и҆ со́вѣсти бл҃гі́ѧ и҆ вѣ́ры нелицемѣ́рныѧ,
1:6въ ни́хже нѣ́цыи погрѣши́вше, ᲂу҆клони́шасѧ въ сꙋеслѡ́вїѧ,
1:7хотѧ́ще бы́ти законоꙋчи́телє, не разꙋмѣ́юще ни ꙗ҆̀же глаго́лютъ, ни ѡ҆ ни́хже ᲂу҆твержда́ютъ.
1:8[Заⷱ҇ сѻ҃ѳ] Вѣ́мы же, ꙗ҆́кѡ до́бръ зако́нъ (є҆́сть), а҆́ще кто̀ є҆го̀ зако́ннѣ твори́тъ,
1:9вѣ́дый сїѐ, ꙗ҆́кѡ првⷣникꙋ зако́нъ не лежи́тъ {не положе́нъ}, но беззакѡ́ннымъ и҆ непокори̑вымъ, нечести̑вымъ (же) и҆ грѣ́шникѡмъ, непра́вєднымъ и҆ сквє́рнымъ, ѻ҆тца̀ и҆ ма́тере досади́телємъ, мꙋжеꙋбі́йцамъ,
1:10блꙋдникѡ́мъ, мꙋжело́жникѡмъ, разбо́йникѡмъ, (клеветникѡ́мъ, скотоло́жникѡмъ,) лжи̑вымъ, клѧтвопрестꙋ́пникѡмъ, и҆ а҆́ще что̀ и҆́но здра́вомꙋ ᲂу҆че́нїю проти́витсѧ,
1:11по бл҃говѣ́стїю сла́вы бл҃же́ннагѡ бг҃а, є҆́же мнѣ̀ ᲂу҆вѣ́рено бы́сть.
1:12[Заⷱ҇ с҃п] И҆ благодарю̀ ᲂу҆крѣплѧ́ющаго мѧ̀ хрⷭ҇та̀ і҆и҃са гдⷭ҇а на́шего, ꙗ҆́кѡ вѣ́рна мѧ̀ непщева̀, положи́въ (мѧ̀) въ слꙋ́жбꙋ,
1:13бы́вша мѧ̀ и҆ногда̀ хꙋ́льника и҆ гони́телѧ и҆ досади́телѧ: но поми́лованъ бы́хъ, ꙗ҆́кѡ невѣ́дый сотвори́хъ въ невѣ́рствїи:
1:14ᲂу҆преꙋмно́жисѧ же блгⷣть гдⷭ҇а на́шегѡ (і҆и҃са хрⷭ҇та̀) съ вѣ́рою и҆ любо́вїю ꙗ҆́же ѡ҆ хрⷭ҇тѣ̀ і҆и҃сѣ.
1:15[Заⷱ҇] Вѣ́рно сло́во и҆ всѧ́кагѡ прїѧ́тїѧ досто́йно, ꙗ҆́кѡ хрⷭ҇то́съ і҆и҃съ прїи́де въ мі́ръ грѣ́шники спⷭ҇тѝ, ѿ ни́хже пе́рвый є҆́смь а҆́зъ.
1:16Но сегѡ̀ ра́ди поми́лованъ бы́хъ, да во мнѣ̀ пе́рвѣмъ пока́жетъ і҆и҃съ хрⷭ҇то́съ всѐ долготерпѣ́нїе, за ѡ҆́бразъ хотѧ́щихъ вѣ́ровати є҆мꙋ̀ въ жи́знь вѣ́чнꙋю.
1:17Цр҃ю́ же вѣкѡ́въ нетлѣ́нномꙋ, неви́димомꙋ, є҆ди́номꙋ премⷣромꙋ бг҃ꙋ, чтⷭ҇ь и҆ сла́ва во вѣ́ки вѣкѡ́въ. А҆ми́нь.
1:18[Заⷱ҇ сп҃а] Сїе́ же завѣща́нїе предаю́ ти, ча́до тїмоѳе́е, по бы́вшихъ на тѧ̀ пре́жде прⷪ҇ро́чествїихъ, да во́инствꙋеши въ ни́хъ до́брое во́инство,
1:19и҆мѣ́ѧ вѣ́рꙋ и҆ бл҃гꙋ́ю со́вѣсть, ю҆́же нѣ́цыи ѿри́нꙋвше, ѿ вѣ́ры ѿпадо́ша:
1:20ѿ ни́хже є҆́сть ѵ҆мене́й и҆ а҆леѯа́ндръ, и҆̀хже преда́хъ сатанѣ̀, да нака́жꙋтсѧ не хꙋ́лити.