Язык:
Церковнослав. (цс.)
Елизаветинская Библия на церковнославянском языке.
| |
Глава̀ ѕ҃і | |
16:1 | [Заⷱ҇ ѯ҃д] И҆ пристꙋпи́ша (къ немꙋ̀) фарїсе́є и҆ саддꙋке́є, и҆скꙋша́юще проси́ша є҆го̀ зна́менїе съ нб҃сѐ показа́ти и҆̀мъ. |
16:2 См.: 🔗Лк. 12:54 | Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ: ве́черꙋ бы́вшꙋ, глаго́лете: ве́дро, чермнꙋ́етбосѧ не́бо: |
16:3 | и҆ ᲂу҆́трꙋ: дне́сь зима̀, чермнꙋ́етбосѧ дрѧселꙋ́ѧ не́бо. Лицемѣ́ри, лицѐ ᲂу҆́бѡ небесѐ ᲂу҆мѣ́ете разсꙋжда́ти, зна́менїй же временѡ́мъ не мо́жете (и҆скꙋси́ти). |
16:4 См.: 🔗Ион. 2:1 🔗Мф. 12:39 | Ро́дъ лꙋка́въ и҆ прелюбодѣ́йный зна́менїѧ и҆́щетъ: и҆ зна́менїе не да́стсѧ є҆мꙋ̀, то́кмѡ зна́менїе і҆ѡ́ны прⷪ҇ро́ка. И҆ ѡ҆ста́вль и҆̀хъ, ѿи́де. |
16:5 См.: 🔗Мк. 8:14 | И҆ преше́дше ᲂу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀ на ѡ҆́нъ по́лъ, забы́ша хлѣ́бы взѧ́ти. |
16:6 | [Заⷱ҇ ѯ҃ѕ] І҆и҃съ же речѐ и҆̀мъ: внемли́те и҆ блюди́тесѧ ѿ ква́са фарїсе́йска и҆ саддꙋке́йска. |
16:7 | Ѻ҆ни́ же помышлѧ́хꙋ въ себѣ̀, глаго́люще: ꙗ҆́кѡ хлѣ́бы не взѧ́хомъ. |
16:8 | Разꙋмѣ́въ же і҆и҃съ речѐ и҆̀мъ: что̀ мы́слите въ себѣ̀, маловѣ́ри, ꙗ҆́кѡ хлѣ́бы не взѧ́сте; |
16:9 | не ᲂу҆̀ ли разꙋмѣ́ете, нижѐ по́мните пѧ́ть хлѣ́бы пѧти́мъ ты́сѧщамъ, и҆ коли́кѡ кѡ́шъ взѧ́сте; |
16:10 | ни ли се́дмь хлѣ́бы четы́ремъ ты́сѧщамъ, и҆ коли́кѡ ко́шницъ взѧ́сте; |
16:11 | ка́кѡ не разꙋмѣ́ете, ꙗ҆́кѡ не ѡ҆ хлѣ́бѣхъ рѣ́хъ ва́мъ внима́ти, (но) ѿ ква́са фарїсе́йска и҆ саддꙋке́йска; |
16:12 | Тогда̀ разꙋмѣ́ша, ꙗ҆́кѡ не речѐ храни́тисѧ ѿ ква́са хлѣ́бнагѡ, но ѿ ᲂу҆че́нїѧ фарїсе́йска и҆ саддꙋке́йска. |
16:13 | [Заⷱ҇ ѯ҃з] Прише́дъ же і҆и҃съ во страны̑ кесарі́и фїлі́пповы, вопроша́ше ᲂу҆чн҃кѝ своѧ̑, гл҃ѧ: кого́ мѧ глаго́лютъ человѣ́цы бы́ти, сн҃а чл҃вѣ́ческаго; |
16:14 | Ѻ҆ни́ же рѣ́ша: ѻ҆́ви ᲂу҆́бѡ і҆ѡа́нна крⷭти́телѧ, и҆ні́и же и҆лїю̀, дрꙋзі́и же і҆еремі́ю и҆лѝ є҆ди́наго ѿ прⷪ҇рѡ́къ. |
16:15 | Гл҃а и҆̀мъ (і҆и҃съ): вы́ же кого́ мѧ глаго́лете бы́ти; |
16:16 | Ѿвѣща́въ же сі́мѡнъ пе́тръ речѐ: ты̀ є҆сѝ хрⷭ҇то́съ, сн҃ъ бг҃а жива́гѡ. |
16:17 См.: 🔗Мф. 11:25 | И҆ ѿвѣща́въ і҆и҃съ речѐ є҆мꙋ̀: бл҃же́нъ є҆сѝ, сі́мѡне, ва́ръ і҆ѡ́на, ꙗ҆́кѡ пло́ть и҆ кро́вь не ꙗ҆вѝ тебѣ̀, но ѻ҆ц҃ъ мо́й, и҆́же на нб҃сѣ́хъ: |
16:18 | и҆ а҆́зъ же тебѣ̀ гл҃ю, ꙗ҆́кѡ ты̀ є҆сѝ пе́тръ, и҆ на се́мъ ка́мени сози́ждꙋ цр҃ковь мою̀, и҆ врата̀ а҆́дѡва не ѡ҆долѣ́ютъ є҆́й: |
16:19 См.: 🔗Мф. 18:18 🔗Ин. 20:23 | и҆ да́мъ тѝ ключи̑ црⷭ҇тва нбⷭ҇нагѡ: и҆ є҆́же а҆́ще свѧ́жеши на землѝ, бꙋ́детъ свѧ́зано на нб҃сѣ́хъ: и҆ є҆́же а҆́ще разрѣши́ши на землѝ, бꙋ́детъ разрѣше́но на нб҃сѣ́хъ. |
16:20 См.: 🔗Мк. 8:30 | [Заⷱ҇ ѯ҃и] Тогда̀ запретѝ і҆и҃съ ᲂу҆чн҃кѡ́мъ свои̑мъ, да никомꙋ́же рекꙋ́тъ, ꙗ҆́кѡ се́й є҆́сть і҆и҃съ хрⷭ҇то́съ. |
16:21 | Ѿто́лѣ нача́тъ і҆и҃съ ска́зовати ᲂу҆чн҃кѡ́мъ свои̑мъ, ꙗ҆́кѡ подоба́етъ є҆мꙋ̀ и҆тѝ во і҆ерⷭ҇ли́мъ и҆ мно́гѡ пострада́ти ѿ ста́рєцъ и҆ а҆рхїерє́й и҆ кни̑жникъ, и҆ ᲂу҆бїе́нꙋ бы́ти, и҆ въ тре́тїй де́нь воста́ти. |
16:22 | И҆ пое́мь є҆го̀ пе́тръ, нача́тъ прерѣца́ти є҆мꙋ̀ глаго́лѧ: млⷭ҇рдъ ты̀, гдⷭ҇и: не и҆́мать бы́ти тебѣ̀ сїѐ. |
16:23 См.: 🔗Рим. 8:7 | Ѻ҆́нъ же ѡ҆бра́щьсѧ речѐ петро́ви: и҆дѝ за мно́ю, сатано̀, собла́знъ мѝ є҆сѝ: ꙗ҆́кѡ не мы́слиши ꙗ҆̀же (сꙋ́ть) бж҃їѧ, но человѣ́чєскаѧ. |
16:24 | [Заⷱ҇ ѯ҃ѳ] Тогда̀ і҆и҃съ речѐ ᲂу҆чн҃кѡ́мъ свои̑мъ: а҆́ще кто̀ хо́щетъ по мнѣ̀ и҆тѝ, да ѿве́ржетсѧ себє̀ и҆ во́зметъ кре́стъ сво́й и҆ по мнѣ̀ грѧде́тъ: |
16:25 | и҆́же бо а҆́ще хо́щетъ дꙋ́шꙋ свою̀ спастѝ, погꙋби́тъ ю҆̀: и҆ и҆́же а҆́ще погꙋби́тъ дꙋ́шꙋ свою̀ менє̀ ра́ди, ѡ҆брѧ́щетъ ю҆̀: |
16:26 | ка́ѧ бо по́льза человѣ́кꙋ, а҆́ще мі́ръ ве́сь приѡбрѧ́щетъ, дꙋ́шꙋ же свою̀ ѡ҆тщети́тъ; и҆лѝ что̀ да́стъ человѣ́къ и҆змѣ́нꙋ за дꙋ́шꙋ свою̀; |
16:27 | прїити́ бо и҆́мать сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй во сла́вѣ ѻ҆ц҃а̀ своегѡ̀ со а҆́гг҃лы свои́ми, и҆ тогда̀ возда́стъ комꙋ́ждо по дѣѧ́нїємъ є҆гѡ̀: |
16:28 | а҆ми́нь гл҃ю ва́мъ, (ꙗ҆́кѡ) сꙋ́ть нѣ́цыи ѿ здѣ̀ стоѧ́щихъ, и҆̀же не и҆́мꙋтъ вкꙋси́ти сме́рти, до́ндеже ви́дѧтъ сн҃а чл҃вѣ́ческаго грѧдꙋ́ща во црⷭ҇твїи свое́мъ. |
Глава̀ к҃в | |
22:1 | [Заⷱ҇ п҃ѳ] И҆ ѿвѣща́въ і҆и҃съ, па́ки речѐ и҆̀мъ въ при́тчахъ, гл҃ѧ: |
22:2 | ᲂу҆подо́бисѧ црⷭ҇твїе нбⷭ҇ное человѣ́кꙋ царю̀, и҆́же сотворѝ бра́ки сы́нꙋ своемꙋ̀ |
22:3 | и҆ посла̀ рабы̑ своѧ̑ призва́ти зва̑нныѧ на бра́ки: и҆ не хотѧ́хꙋ прїитѝ. |
22:4 | Па́ки посла̀ и҆́ны рабы̑, глаго́лѧ: рцы́те зва̑ннымъ: сѐ, ѡ҆бѣ́дъ мо́й ᲂу҆гото́вахъ, ю҆нцы̀ моѝ и҆ ᲂу҆пита̑ннаѧ и҆сколє́на, и҆ всѧ̑ готѡ́ва: прїиди́те на бра́ки. |
22:5 | Ѻ҆ни́ же небре́гше ѿидо́ша, ѻ҆́въ ᲂу҆́бѡ на село̀ своѐ, ѻ҆́въ же на кꙋ̑пли своѧ̑: |
22:6 | про́чїи же є҆́мше рабѡ́въ є҆гѡ̀, досади́ша и҆̀мъ и҆ ᲂу҆би́ша и҆̀хъ. |
22:7 См.: 🔗Лк. 19:27 | И҆ слы́шавъ ца́рь то́й разгнѣ́васѧ, и҆ посла́въ вѡ́ѧ своѧ̑, погꙋбѝ ᲂу҆бі̑йцы ѡ҆́ны и҆ гра́дъ и҆́хъ зажжѐ. |
22:8 | Тогда̀ глаго́ла рабѡ́мъ свои̑мъ: бра́къ ᲂу҆́бѡ гото́въ є҆́сть, зва́ннїи же не бы́ша досто́йни: |
22:9 | и҆ди́те ᲂу҆̀бо на и҆схѡ́дища пꙋті́й, и҆ є҆ли́цѣхъ а҆́ще ѡ҆брѧ́щете, призови́те на бра́ки. |
22:10 | И҆ и҆зше́дше рабѝ ѻ҆́ни на распꙋ̑тїѧ, собра́ша всѣ́хъ, є҆ли́цѣхъ ѡ҆брѣто́ша, ѕлы́хъ же и҆ до́брыхъ: и҆ и҆спо́лнисѧ бра́къ возлежа́щихъ. |
22:11 | Вше́дъ же ца́рь ви́дѣти возлежа́щихъ, ви́дѣ тꙋ̀ человѣ́ка не ѡ҆болче́на во ѡ҆дѣѧ́нїе бра́чное, |
22:12 | и҆ глаго́ла є҆мꙋ̀: дрꙋ́же, ка́кѡ вше́лъ є҆сѝ сѣ́мѡ не и҆мы́й ѡ҆дѣѧ́нїѧ бра́чна; Ѻ҆́нъ же ᲂу҆молча̀. |
22:13 | Тогда̀ речѐ ца́рь слꙋга́мъ: свѧза́вше є҆мꙋ̀ рꙋ́цѣ и҆ но́зѣ, возми́те є҆го̀ и҆ вве́рзите во тьмꙋ̀ кромѣ́шнюю: тꙋ̀ бꙋ́детъ пла́чь и҆ скре́жетъ зꙋбѡ́мъ: |
22:14 См.: 🔗Мф. 20:16 | мно́зи бо сꙋ́ть зва́ни, ма́лѡ же и҆збра́нныхъ. |
22:15 См.: 🔗Мк. 12:13 🔗Лк. 20:20 | [Заⷱ҇ ч҃] Тогда̀ ше́дше фарїсе́є, совѣ́тъ воспрїѧ́ша, ꙗ҆́кѡ да ѡ҆больстѧ́тъ є҆го̀ сло́вомъ. |
22:16 | И҆ посыла́ютъ къ немꙋ̀ ᲂу҆ченикѝ своѧ̑ со и҆рѡдїа̑ны, глаго́люще: ᲂу҆чт҃лю, вѣ́мы, ꙗ҆́кѡ и҆́стиненъ є҆сѝ, и҆ пꙋтѝ бж҃їю вои́стиннꙋ ᲂу҆чи́ши, и҆ неради́ши ни ѡ҆ ко́мже: не зри́ши бо на лицѐ человѣ́кѡмъ: |
22:17 | рцы̀ ᲂу҆̀бо на́мъ, что̀ ти́ сѧ мни́тъ; досто́йно ли є҆́сть да́ти кинсо́нъ ке́сареви, и҆лѝ нѝ; |
22:18 | Разꙋмѣ́въ же і҆и҃съ лꙋка́вство и҆́хъ, речѐ: что́ мѧ и҆скꙋша́ете, лицемѣ́ри; |
22:19 | покажи́те мѝ злати́цꙋ кинсо́ннꙋю. Ѻ҆ни́ же принесо́ша є҆мꙋ̀ пѣ́нѧзь. |
22:20 | И҆ гл҃а и҆̀мъ: чі́й ѡ҆́бразъ се́й и҆ написа́нїе; |
22:21 См.: 🔗Мк. 12:17 🔗Рим. 13:7 | (И҆) глаго́лаша є҆мꙋ̀: ке́саревъ. Тогда̀ гл҃а и҆̀мъ: воздади́те ᲂу҆́бѡ ке́сарєва ке́сареви, и҆ бж҃їѧ бг҃ови. |
22:22 | И҆ слы́шавше диви́шасѧ: и҆ ѡ҆ста́вльше є҆го̀ ѿидо́ша. |
22:23 | [Заⷱ҇ ч҃а] Въ то́й де́нь пристꙋпи́ша къ немꙋ̀ саддꙋке́є, и҆̀же глаго́лютъ не бы́ти воскрⷭ҇нїю, и҆ вопроси́ша є҆го̀, |
22:24 | глаго́люще: ᲂу҆чт҃лю, мѡѷсе́й речѐ: а҆́ще кто̀ ᲂу҆́мретъ не и҆мы́й ча̑дъ, (да) по́йметъ бра́тъ є҆гѡ̀ женꙋ̀ є҆гѡ̀ и҆ воскреси́тъ сѣ́мѧ бра́та своегѡ̀: |
22:25 | бѣ́ша же въ на́съ се́дмь бра́тїѧ: и҆ пе́рвый ѡ҆же́ньсѧ ᲂу҆́мре, и҆ не и҆мы́й сѣ́мене, ѡ҆ста́ви женꙋ̀ свою̀ бра́тꙋ своемꙋ̀: |
22:26 | та́кожде же и҆ вторы́й, и҆ тре́тїй, да́же до седма́гѡ: |
22:27 | послѣди́ же всѣ́хъ ᲂу҆́мре и҆ жена̀: |
22:28 | въ воскрⷭ҇нїе ᲂу҆̀бо, кото́рагѡ ѿ седми́хъ бꙋ́детъ жена̀; вси́ бо и҆мѣ́ша ю҆̀. |
22:29 | Ѿвѣща́въ же і҆и҃съ речѐ и҆̀мъ: прельща́етесѧ, не вѣ́дꙋще писа́нїѧ, ни си́лы бж҃їѧ: |
22:30 См.: 🔗1Кор. 15:44 | въ воскрⷭ҇нїе бо ни же́нѧтсѧ, ни посѧга́ютъ, но ꙗ҆́кѡ а҆́гг҃ли бж҃їи на нб҃сѝ сꙋ́ть: |
22:31 | ѡ҆ воскрⷭ҇нїи же ме́ртвыхъ нѣ́сте ли члѝ рече́ннагѡ ва́мъ бг҃омъ, гл҃ющимъ: |
22:32 | а҆́зъ є҆́смь бг҃ъ а҆враа́мовъ, и҆ бг҃ъ і҆саа́ковъ, и҆ бг҃ъ і҆а́кѡвль; нѣ́сть бг҃ъ бг҃ъ ме́ртвыхъ, но (бг҃ъ) живы́хъ. |
22:33 | И҆ слы́шавше наро́ди дивлѧ́хꙋсѧ ѡ҆ ᲂу҆ч҃нїи є҆гѡ̀. |
22:34 | [Заⷱ҇ ч҃в] Фарїсе́є же слы́шавше, ꙗ҆́кѡ посрамѝ саддꙋкє́и, собра́шасѧ вкꙋ́пѣ. |
22:35 См.: 🔗Мк. 12:28 🔗Лк. 10:25 | И҆ вопросѝ є҆ди́нъ ѿ ни́хъ законоꙋчи́тель, и҆скꙋша́ѧ є҆го̀ и҆ глаго́лѧ: |
22:36 | ᲂу҆чт҃лю, ка́ѧ за́повѣдь бо́льши (є҆́сть) въ зако́нѣ; |
22:37 | І҆и҃съ же речѐ є҆мꙋ̀: возлю́биши гдⷭ҇а бг҃а твоего̀ всѣ́мъ се́рдцемъ твои́мъ, и҆ все́ю дꙋше́ю твое́ю, и҆ все́ю мы́слїю твое́ю: |
22:38 | сїѧ̀ є҆́сть пе́рваѧ и҆ бо́льшаѧ за́повѣдь: |
22:39 | втора́ѧ же подо́бна є҆́й: возлю́биши и҆́скреннѧго твоего̀ ꙗ҆́кѡ са́мъ себѐ: |
22:40 | въ сїю̑ ѻ҆бою̀ за́пѡвѣдїю ве́сь зако́нъ и҆ прⷪ҇ро́цы ви́сѧтъ. |
22:41 | Собра́вшымсѧ же фарїсе́ѡмъ, вопросѝ и҆̀хъ і҆и҃съ, |
22:42 См.: 🔗Мк. 12:35 🔗Лк. 20:41 | гл҃ѧ: что̀ ва́мъ мни́тсѧ ѡ҆ хрⷭ҇тѣ̀; чі́й є҆́сть сн҃ъ; Глаго́лаша є҆мꙋ̀: дв҃довъ. |
22:43 | Гл҃а и҆̀мъ: ка́кѡ ᲂу҆̀бо дв҃дъ дх҃омъ гдⷭ҇а є҆го̀ нарица́етъ, глаго́лѧ: |
22:44 См.: 🔗Пс. 109:1 🔗Лк. 20:42 | речѐ гдⷭ҇ь гдⷭ҇еви моемꙋ̀: сѣдѝ ѡ҆деснꙋ́ю менє̀, до́ндеже положꙋ̀ врагѝ твоѧ̑ подно́жїе нога́ма твои́ма; |
22:45 | а҆́ще ᲂу҆̀бо дв҃дъ нарица́етъ є҆го̀ гдⷭ҇а, ка́кѡ сн҃ъ є҆мꙋ̀ є҆́сть; |
22:46 | И҆ никто́же можа́ше ѿвѣща́ти є҆мꙋ̀ словесѐ: нижѐ смѣ́ѧше кто̀ ѿ тогѡ̀ днѐ вопроси́ти є҆го̀ ктомꙋ̀. |