Священное Писание

Первая книга Царств (Первая книга Самуила), глава 5

Оглавление
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31 
Библия на церковно­слявянском языке в дореволюционной (дореформенной) орфографии.
Глава 5
5:1И взяша иноплемен­ницы кивотъ Божiй и изнесоша его от­ Авенезера во азотъ:
5:2и взяша иноплемен­ницы кивотъ Господень и внесоша его въ храмъ дагоновъ, и поставиша его близъ дагона.
5:3И обутреневаша азотяне наутрiе и внидоша въ храмъ дагоновъ: и увидѣша, и се, дагонъ паде на землю на лице свое предъ кивотомъ Божiимъ. И воз­двигоша дагона, и поставиша его на мѣстѣ сво­емъ.
5:4И бысть егда восташа заутра, и се, дагонъ лежа­ше лицемъ на земли предъ кивотомъ завѣта Господня: глава же дагонова и обѣ плеснѣ ногъ его отъ­яты на празѣ особо каяждо, и обѣ длани рукъ его лежащѣ при­­ дверехъ, точiю трупъ дагоновъ остася.
5:5Того ради не вступаютъ жерцы дагоновы и вси входящiи въ храмъ дагоновъ на прагъ дому дагонова во азотѣ даже до дне сего: яко преступающе преступаютъ.
5:6И отяготѣ рука Господня на азотѣ, и наведе на нихъ, и воскипѣ имъ на сѣдалищахъ ихъ, во азотѣ и въ предѣлѣхъ его, и посредѣ страны его умножишася мышы: и бысть смущенiе смерти велико во градѣ.
5:7И видѣша мужiе азотстiи, яко тако [бысть], и глаголаша: яко не пребудетъ кивотъ Бога Израилева съ нами, яко жестока рука его на ны и на дагона бога на­шего.
5:8И послав­ше собраша во­еводъ иноплемен­ничихъ къ себѣ и глаголаша: что сотворимъ кивоту Бога Израилева? И рѣша геѳее: да прейдетъ кивотъ Бога Израилева къ намъ въ геѳъ. И прейде кивотъ Бога Израилева въ геѳъ.
5:9И бысть по преше­ст­вiи его, и бысть рука Господня на градѣ, мятежъ велiй зѣло: и порази мужы града от­ мала до велика, и порази ихъ на сѣдалищахъ ихъ. И сотвориша геѳее себѣ сѣдалища [злата],
5:10и от­пустиша кивотъ Божiй во Аскалонъ. И бысть егда вниде кивотъ Бога Израилева во Аскалонъ, и возопиша Аскалонитяне глаголюще: почто воз­вратисте кивотъ Бога Израилева къ намъ, уморити ны и люди нашя?
5:11И послаша и собраша вся во­еводы иноплемен­ничи и рѣша: от­пустите кивотъ Бога Израилева, и да поставит­ся на мѣстѣ сво­емъ, и да не уморитъ насъ и людій нашихъ. Яко бысть мятежъ смерти во всемъ градѣ тяжекъ зѣло, егда вниде кивотъ Бога Израилева тамо.
5:12И живущiи и не умершiи уязвишася на сѣдалищахъ, и взыде вопль града до небесе.