Язык:
Церковнослав. (дореф.)
Библия на церковнослявянском языке в дореволюционной (дореформенной) орфографии.
| |
Глава 6 | |
6:1 | И бысть угодно предъ царемъ, и постави во царствѣ князей сто и двадесять, еже быти имъ во всемъ царствѣ его, |
6:2 | надъ ними же три чиновники, от нихже бѣ данiилъ единъ, дабы отдавали имъ князи слово, яко да царю не стужаютъ. |
6:3 См.: 🔗Сир. 11:1 | И бѣ данiилъ надъ ними, яко духъ бяше преизобиленъ въ немъ, и царь постави его надъ всѣмъ царствомъ своимъ. |
6:4 См.: 🔗1Кор. 4:2 🔗Тит. 2:8 | Чиновницы же и князи искаху вины обрѣсти на данiила: и всякiя вины и соблазна и грѣха не обрѣтоша на него, яко вѣренъ бяше. |
6:5 См.: 🔗Мк. 14:55 🔗Деян. 4:14 | И рѣща чиновницы не обрящемъ на данiила вины, аще не въ законѣхъ Бога его. |
6:6 | Тогда чиновницы и князи предсташа царю и рѣша ему: дарiе царю, во вѣки живи: |
6:7 | совѣщаша вси иже во царствѣ твоемъ воеводы и князи, ипати и обладающiи странами, еже уставити уставъ царскiй и укрѣпити предѣлъ, яко аще кто попроситъ прошенiя от всякаго бога и человѣка до дній тридесяти, развѣ точiю от тебе, царю, да вверженъ будетъ въ ровъ левскiй: |
6:8 См.: 🔗Есф. 1:19 🔗Есф. 8:8 | нынѣ убо, царю, устави предѣлъ и положи писанiе, яко да не измѣнится заповѣдь мидска и персска, [да никтоже преступитъ ея]. |
6:9 | Тогда царь дарiй повелѣ вписати заповѣдь. |
6:10 См.: 🔗3Цар. 8:48 🔗Пс. 54:18 | Данiилъ же егда увѣдѣ, яко заповѣдь вчинися, вниде въ домъ свой: дверцы же отверсты ему въ горницѣ его противу Иерусалима, въ три же времена дне бяше прекланяя колѣна своя, моляся и исповѣдаяся предъ Богомъ своимъ, якоже бѣ творя прежде. |
6:11 | Тогда мужiе онiи наблюдоша и обрѣтоша данiила просяща и молящася Богу своему, |
6:12 | и пришедше рѣша предъ царемъ: царю, не вчинилъ ли еси ты предѣла, яко да всякъ человѣкъ, иже аще попроситъ у всякаго бога и человѣка прошенiя до тридесяти дній, но точiю у тебе, царю, да ввержется въ ровъ левскъ? И рече царь: истинно слово, и заповѣдь мидска и персска не мимоидетъ. |
6:13 | Тогда отвѣщаша предъ царемъ и глаголаша: данiилъ, иже от сыновъ плѣна Иудейска, не покорися заповѣди твоей [и не радѣ] о предѣлѣ, егоже вчинилъ еси: въ три бо времена дне проситъ у Бога своего прошенiй своихъ. |
6:14 | Тогда царь, яко слышавъ слово сiе, зѣло опечалися о немъ, и о данiилѣ пряшеся еже избавити его, и бѣ даже до вечера пряся еже избавити его. |
6:15 | Тогда мужiе онiи глаголаша царю: вѣждь, царю яко мидомъ и персомъ не лѣть есть премѣнити всякаго предѣла и устава, егоже царь уставитъ. |
6:16 | Тогда царь рече, и приведоша данiила и ввергоша его въ ровъ левскъ. И рече царь данiилу: Богъ твой, емуже ты служиши присно, той избавитъ тя. |
6:17 См.: 🔗Мф. 27:66 | И принесоша камень единъ и возложиша на устiе рва, и запечата царь перстнемъ своимъ и перстнемъ вельможъ своихъ, да не измѣнится дѣянiе о даниилѣ. |
6:18 | И отъиде царь въ домъ свой и ляже безъ вечери, и яди не внесоша къ нему: и сонъ отступи от него. И заключи Богъ уста львомъ, и не стужиша данiилу. |
6:19 | Тогда царь воста заутра на свѣтѣ и со тщанiемъ прiиде ко рву левску. |
6:20 | И егда приближися ко рву, возопи гласомъ крѣпкимъ: данiиле, рабе Бога живаго! Богъ твой, емуже ты служиши присно, возможе ли избавити тя изъ устъ львовыхъ? |
6:21 | И рече данiилъ цареви: царю, во вѣки живи: |
6:22 См.: 🔗1Мак. 2:60 | Богъ мой посла ангела своего и затвори уста львовъ, и не вредиша мене, яко обрѣтеся предъ нимъ правда моя, и предъ тобою, царю, согрѣшенiя не сотворихъ. |
6:23 | Тогда царь вельми возвеселися о немъ и рече данiила извести изъ рва. И изведенъ бысть данiилъ изъ рва, и всякаго тлѣнiя не обрѣтеся на немъ яко вѣрова въ Бога своего. |
6:24 См.: 🔗Прит. 26:27 🔗Прит. 28:10 | И рече царь, и приведоша мужы оклеветавшыя данiила и въ ровъ левскъ ввергоша я и сыны ихъ и жены ихъ: и не доидоша дна рва, даже соодолѣша имъ львы и вся кости ихъ истончиша. |
6:25 | Тогда дарiй царь написа всѣмъ людемъ, племеномъ, языкомъ, живущымъ во всей земли: миръ вамъ да умножится: |
6:26 См.: 🔗Пс. 9:37 🔗Дан. 2:44 | от лица моего заповѣдася заповѣдь сiя во всей земли царства моего, да будутъ трепещуще и боящеся от лица Бога данiилова, яко той есть Богъ живый и пребываяй во вѣки, и царство его не разсыплется, и власть его до конца: |
6:27 | подъемлетъ и избавляетъ, и творитъ знаменiя и чудеса на небеси и на земли, иже избави данiила от устъ львовыхъ. |
6:28 См.: 🔗Дан. 1:21 | Данiилъ же управляше во царствѣ дарiевѣ и во царствѣ кира персянина. |