Священное Писание

Книга пророка Даниила, глава 6

Оглавление
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14 
Библия на церковно­слявянском языке в дореволюционной (дореформенной) орфографии.
Глава 6
6:1И бысть угодно предъ царемъ, и постави во цар­ст­вѣ князей сто и двадесять, еже быти имъ во всемъ цар­ст­вѣ его,
6:2надъ ними же три чиновники, от­ нихже бѣ данiилъ единъ, дабы от­давали имъ князи слово, яко да царю не стужаютъ.
6:3И бѣ данiилъ надъ ними, яко духъ бяше преизобиленъ въ немъ, и царь постави его надъ всѣмъ цар­ст­вомъ сво­имъ.
6:4Чиновницы же и князи искаху вины обрѣсти на данiила: и всякiя вины и соблазна и грѣха не обрѣтоша на него, яко вѣренъ бяше.
6:5И рѣща чиновницы не обрящемъ на данiила вины, аще не въ законѣхъ Бога его.
6:6Тогда чиновницы и князи предсташа царю и рѣша ему: дарiе царю, во вѣки живи:
6:7совѣщаша вси иже во цар­ст­вѣ тво­емъ во­еводы и князи, ипати и обладающiи странами, еже уставити уставъ царскiй и укрѣпити предѣлъ, яко аще кто попроситъ прошенiя от­ всякаго бога и человѣка до дній тридесяти, развѣ точiю от­ тебе, царю, да вверженъ будетъ въ ровъ левскiй:
6:8нынѣ убо, царю, устави предѣлъ и положи писанiе, яко да не измѣнит­ся заповѣдь мидска и персска, [да никтоже преступитъ ея].
6:9Тогда царь дарiй повелѣ вписати заповѣдь.
6:10Данiилъ же егда увѣдѣ, яко заповѣдь вчинися, вниде въ домъ свой: дверцы же от­версты ему въ горницѣ его противу Иерусалима, въ три же времена дне бяше прекланяя колѣна своя, моляся и исповѣдаяся предъ Богомъ сво­имъ, якоже бѣ творя прежде.
6:11Тогда мужiе онiи наблюдоша и обрѣтоша данiила просяща и молящася Богу сво­ему,
6:12и при­­шедше рѣша предъ царемъ: царю, не вчинилъ ли еси ты предѣла, яко да всякъ человѣкъ, иже аще попроситъ у всякаго бога и человѣка прошенiя до тридесяти дній, но точiю у тебе, царю, да ввержет­ся въ ровъ левскъ? И рече царь: истин­но слово, и заповѣдь мидска и персска не мимо­идетъ.
6:13Тогда от­вѣщаша предъ царемъ и глаголаша: данiилъ, иже от­ сыновъ плѣна Иудейска, не покорися заповѣди тво­ей [и не радѣ] о предѣлѣ, егоже вчинилъ еси: въ три бо времена дне проситъ у Бога сво­его прошенiй сво­ихъ.
6:14Тогда царь, яко слышавъ слово сiе, зѣло опечалися о немъ, и о данiилѣ пряшеся еже избавити его, и бѣ даже до вечера пряся еже избавити его.
6:15Тогда мужiе онiи глаголаша царю: вѣждь, царю яко мидомъ и персомъ не лѣть есть премѣнити всякаго предѣла и устава, егоже царь уставитъ.
6:16Тогда царь рече, и при­­ведоша данiила и ввергоша его въ ровъ левскъ. И рече царь данiилу: Богъ твой, емуже ты служиши присно, той избавитъ тя.
6:17И при­­несоша камень единъ и воз­ложиша на устiе рва, и запечата царь перстнемъ сво­имъ и перстнемъ вельможъ сво­ихъ, да не измѣнит­ся дѣянiе о даниилѣ.
6:18И отъиде царь въ домъ свой и ляже безъ вечери, и яди не внесоша къ нему: и сонъ от­ступи от­ него. И заключи Богъ уста львомъ, и не стужиша данiилу.
6:19Тогда царь воста заутра на свѣтѣ и со тщанiемъ прiиде ко рву левску.
6:20И егда при­­ближися ко рву, возопи гласомъ крѣпкимъ: данiиле, рабе Бога живаго! Богъ твой, емуже ты служиши присно, воз­може ли избавити тя изъ устъ львовыхъ?
6:21И рече данiилъ цареви: царю, во вѣки живи:
6:22Богъ мой посла ангела сво­его и затвори уста львовъ, и не вредиша мене, яко обрѣтеся предъ нимъ правда моя, и предъ тобою, царю, согрѣшенiя не сотворихъ.
6:23Тогда царь вельми воз­веселися о немъ и рече данiила извести изъ рва. И изведенъ бысть данiилъ изъ рва, и всякаго тлѣнiя не обрѣтеся на немъ яко вѣрова въ Бога сво­его.
6:24И рече царь, и при­­ведоша мужы оклеветав­шыя данiила и въ ровъ левскъ ввергоша я и сыны ихъ и жены ихъ: и не до­идоша дна рва, даже соодолѣша имъ львы и вся кости ихъ истончиша.
6:25Тогда дарiй царь написа всѣмъ людемъ, племеномъ, языкомъ, живущымъ во всей земли: миръ вамъ да умножит­ся:
6:26от­ лица мо­его заповѣдася заповѣдь сiя во всей земли цар­ст­ва мо­его, да будутъ трепещуще и боящеся от­ лица Бога данiилова, яко той есть Богъ живый и пребываяй во вѣки, и цар­ст­во его не разсыплет­ся, и власть его до конца:
6:27подъемлетъ и избавляетъ, и творитъ знаменiя и чудеса на небеси и на земли, иже избави данiила от­ устъ львовыхъ.
6:28Данiилъ же управляше во цар­ст­вѣ дарiевѣ и во цар­ст­вѣ кира персянина.