Священное Писание

Книга Судей Израилевых, глава 9

Оглавление
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21 
Библия на церковно­слявянском языке в дореволюционной (дореформенной) орфографии.
Глава 9
9:1И пойде Авимелехъ сынъ иеровааловъ въ Cихемъ ко братiи матере сво­ея и глагола къ нимъ и ко всему срод­ст­ву дому отца матере сво­ея, глаголя:
9:2глаголите во ушы всѣхъ мужей Cихемскихъ: что лучше вамъ, еже владѣти вами седмидесяти мужемъ всѣмъ сыномъ иеровааловымъ, или владѣти вами мужу единому? и помяните, яко кость ваша и плоть ваша есмь азъ.
9:3И глаголаша братiя матере его о немъ во ушы всѣхъ мужей Cихемскихъ вся словеса сiя. И уклонися сердце ихъ вслѣдъ Авимелеха, рекоша бо: братъ нашъ есть.
9:4И даша ему седмьдесятъ сребреникъ от­ дому Ваалвериѳа: и ная ими Авимелехъ мужей праздныхъ и скитающихся, и по­идоша вслѣдъ его.
9:5И вниде въ домъ отца сво­его во Ефраѳу, и изби братiю свою, сыны иеровааловы, седмьдесятъ мужей, на камени единѣмъ, и остася Иоаѳамъ сынъ иеровааль юнѣйшiй, зане скрыся.
9:6И собрашася вси мужiе Cихемстiи и весь домъ мааловъ, и по­идоша, и поставиша Авимелеха царемъ у дуба стана, иже въ Cихемѣхъ.
9:7И повѣдаша Иоаѳаму, и пойде, и ста на версѣ горы гаризинъ: и воз­движе гласъ свой, и воз­зва, и рече имъ: послушайте мене, мужiе Cихемстiи, и да услышитъ васъ Богъ.
9:8Идуще идоша древа помазати себѣ царя и рѣша масличинѣ: буди намъ царь.
9:9И рече имъ масличина: еда оставив­ши тучность мою, юже во мнѣ прослави Богъ и человѣцы, пойду владѣти древами?
9:10И рекоша древа смоковницѣ: прiиди, цар­ст­вуй надъ нами.
9:11И рече имъ смоковница: еда оставив­ши мою сладость и плодъ мой благій, пойду владѣти древами?
9:12И рекоша древа къ лозѣ винограднѣй: прiиди, буди намъ царь.
9:13И рече имъ лоза виноградная: еда оставив­ши вино мое, веселящее Бога и человѣки, пойду владѣти древами?
9:14И рекоша вся древа тернiю: прiиди, буди намъ царь.
9:15И рече тернiе ко древамъ: аще по истинѣ помазуете себѣ царя мене надъ вами, прiидите и внидите подъ сѣнь мою: аще ли же ни, да изыдетъ огнь изъ тернiя и поястъ кедры Ливанскiя.
9:16И нынѣ аще по истинѣ и по совершен­ству сотвористе, и постависте Авимелеха царемъ, и аще благо сотвористе со иеровааломъ и съ домомъ его, и аще по воз­даянiю руки его сотвористе ему,
9:17якоже во­ева отецъ мой по васъ, и поверже душу свою въ страну, и избави васъ от­ руки Мадiамли:
9:18и вы востасте на домъ отца мо­его днесь и избисте сыны его, седмьдесятъ мужей, на единѣмъ камени, и постависте царемъ Авимелеха сына рабыни его надъ мужи Сикимскими, яко братъ вашъ есть:
9:19и аще по истинѣ и по совершен­ству сотвористе со иеровааломъ и домомъ его днесь, благословени вы будите, и воз­веселитеся о Авимелесѣ, и той о васъ да воз­веселит­ся:
9:20аще же ни, да изыдетъ огнь от­ Авимелеха и поястъ мужы Сикимски и домъ мааллонь: и да изыдетъ огнь от­ мужей Сикимскихъ и от­ дому мааллоня и да поястъ Авимелеха.
9:21И избѣже Иоаѳамъ, и побѣже, и пойде въ виру, и вселися тамо от­ лица Авимелеха брата сво­его.
9:22И облада Авимелехъ во Израили три лѣта.
9:23И посла Богъ духъ золъ между Авимелехомъ и между мужи Сикимскими: и воз­гнушашася мужiе Сикимстiи домомъ Авимелеховымъ,
9:24еже навести неправду седмидесяти сыновъ иероваалихъ и крови ихъ воз­ложити на Авимелеха брата ихъ, иже уби ихъ, и на мужы Сикимски, яко укрѣпиша руцѣ его избити братiю свою:
9:25и поставиша нань мужiе Сикимстiи подсады на версѣхъ горъ, и разграбляху всѣхъ идущихъ къ нимъ на пути. И воз­вѣстися сiе Авимелеху.
9:26И прiиде гаалъ сынъ Аведовъ и братiя его, и преидоша въ Сикиму, и уповаша на него мужiе Сикимстiи:
9:27и изыдоша на село, и обраша винограды своя, и изгнетоша, и сотвориша лики: и ходиша во храмъ боговъ сво­ихъ, и ядоша и пиша, кленуще Авимелеха.
9:28И рече гаалъ сынъ Аведовъ: кто есть Авимелехъ, и кто есть сынъ Cихемль, яко да поработаемъ ему? не сынъ ли иеровааль, и зевулъ стражъ его рабъ его съ мужи Еммора отца Cихемля? и почто имамы работати ему?
9:29и кто дастъ люди сiя въ руку мою? и преставлю Авимелеха, и реку ко Авимелеху: умножи силу твою, и изыди.
9:30И услыша зевулъ князь града словеса гаала сына Аведова, и разгнѣвася яростiю:
9:31и посла послы ко Авимелеху отай, глаголя: се, гаалъ сынъ Аведовъ и братiя его прiидоша въ Cихему, и се, сіи обсѣдятъ на тя градъ:
9:32и нынѣ востани нощiю ты и людiе иже съ тобою, и засяди до заутрiя на селѣ:
9:33и будетъ рано, егда взыдетъ солнце, обутрѣеши и протягнешися ко граду: и се, той и людiе иже съ нимъ изыдутъ къ тебѣ, и сотвориши ему, елико воз­можетъ рука твоя.
9:34И воста Авимелехъ и вси людiе, иже съ нимъ, нощiю, и засѣдоша на Cихемъ на четыри части.
9:35И бысть заутра, и изыде гаалъ сынъ Аведовъ и ста предъ дверiю вратъ градскихъ. И воста Авимелехъ и людiе, иже съ нимъ, от­ засады.
9:36И видѣ гаалъ сынъ Аведовъ люди и рече къ зевулу: се, народъ людій исходитъ съ верховъ горъ. И рече къ нему зевулъ: стѣнь горъ ты видиши яко мужы.
9:37И при­­ложи еще гаалъ глаголати и рече: се, людiе исходятъ при­­ мори от­ высоты земли, и полкъ единъ идетъ путемъ дубравы маоненимъ.
9:38И рече къ нему зевулъ: и гдѣ суть нынѣ уста твоя глаголющая: кто есть Авимелехъ, яко поработаемъ ему? не сіи ли суть людiе, яже ты уничтожилъ еси? изыди убо нынѣ, и ополчися противу ихъ.
9:39И изыде гаалъ предъ мужы сихемски, и ополчися противу Авимелеху:
9:40и погна его Авимелехъ, и побѣже от­ лица его: и падоша язвен­нiи мнози даже до вратъ градскихъ.
9:41И вниде Авимелехъ во Ариму: и зевулъ изгна гаала и братiю его, да не живутъ въ Cихемѣ.
9:42И бысть наутрiе, и изыдоша людiе на поле, и повѣдаша Авимелеху:
9:43и взя людій, и раздѣли ихъ на три части, и засяде на селѣ: и видѣ, и се, людiе изыдоша изъ града, и воста на ня, и изби ихъ.
9:44И Авимелехъ и началницы, иже съ нимъ, протягошася и сташа у дверiй вратъ градскихъ: и двѣ части пролiяшася на вся, яже на селѣ, и избиша я.
9:45Авимелехъ же добыва­ше града весь день той, и взя градъ, и люди иже въ немъ изби, и разори градъ, и посѣя въ немъ соль.
9:46И услышаша сiе вси мужiе столпа Cихемля и внидоша въ твердь дому [бога] веѳилвериѳъ.
9:47И воз­вѣстися Авимелеху, яко собрашася вси мужiе столпа Cихемска.
9:48И взыде Авимелехъ на гору селмонъ самъ и вси людiе, иже съ нимъ: и взя Авимелехъ сѣкиру въ руку свою, и усѣче вѣтвь от­ древа, и воз­движе ю, и воз­ложи на раму свою: и рече людемъ иже съ нимъ: еже видѣсте мя творяща, сотворите скоро якоже и азъ.
9:49И усѣкоша вси людiе вѣтвiя и взяша, и по­идоша вслѣдъ Авимелеха, и воз­ложиша на твердыню, и запалиша на нихъ твердыню огнемъ: и изомроша вси людiе столпа Cихемска до тысящи мужей и женъ.
9:50И иде Авимелехъ въ Ѳивисъ и обсяде его, и взя его:
9:51и столпъ бѣ твердъ средѣ града, и вбѣгоша ту вси мужiе и жены и вси старѣйшины града, и заключишася, и взыдоша на кровъ столпа:
9:52и прiиде Авимелехъ до столпа, и супротивишася ему: и при­­ступи Авимелехъ ко вратомъ столпа, еже запалити его огнемъ:
9:53и сверже жена едина уломокъ жерновный на главу Авимелеха, и сокруши ему темя:
9:54и возопи скоро Авимелехъ ко отроку носящему сосуды его и рече ему: извлецы мечь твой и убій мя, да не рекутъ, яко жена уби его. И прободе его отрокъ его, и умре.
9:55И видѣша мужiе Израилстiи, яко умре Авимелехъ: и от­идоша кійждо на свое мѣсто.
9:56И воз­даде Богъ зло Авимелеху, еже сотвори отцу сво­ему, убивъ седмьдесятъ братiй сво­ихъ:
9:57и всяку злобу мужей Cихемлихъ обрати Богъ на главы ихъ: и взыде на ня клятва Иоаѳама сына иеровааля.